— Това за портал? — посочи той парче изсечен варовик в двора.
— Да — отвърнах аз. — Благодаря.
Накратко казано: когато започнах да посещавам Бруклинската академия за надарени деца, отсъдих, че няма да бъде зле наблизо да има египетска реликва — за спешни случаи. Затова направих логичното нещо: взех от Бруклинския музей наблизо парче от варовиков фриз. Ами да, в музея има колкото щете камъни. Надали този щеше да им липсва.
Замених го с копие и накарах Алиса да покаже истинския египетски фриз на учителя си по рисуване — все едно го е направила за домашно и се е опитала да пресътвори древно произведение на изкуството. Учителят останал във възторг. Сложил „творбата“ на Алиса в двора пред класната стая. Върху фриза бяха изобразени опечалените на погребение, което според мен си беше много подходящо за едно училище.
Фризът не беше значимо или въздействено произведение на изкуството, но всички древноегипетски реликви съдържат в себе си някаква сила — като вълшебни батерии. Стига да е обучен добре, магьосникът може да ги използва, за да направи заклинания, които иначе щяха да бъдат невъзможни, например заклинания за отваряне на портал.
Бях станала доста добра точно в тази магия. Леонид стоеше зад мен, когато започнах да напявам.
Повечето магьосници изчакват „благоприятни моменти“, за да отварят входове. Години наред запаметяват датите на важни годишнини, например по кое време на деня се е родил един или друг бог, положението на звездите и какво ли още не. Сигурно трябваше да се притеснявам за такива неща, а на мен ми беше все едно. Египетската история обхващаше доста хилядолетия и в нея имаше толкова много благоприятни моменти, че аз просто повтарях заклинанието, докато уцелех някой. Е, надявах се порталът да не се отвори в неблагоприятен момент. Това можеше да породи най-различни неприятни странични ефекти… но какво е животът, ако от време на време не поемаш рискове?
(Картър клати глава и мърмори. Нямам и понятие защо.)
Въздухът пред нас се нагъна на вълнички. Появи се кръгла врата — шеметна вихрушка златен пясък — и ние с Леонид скочихме в нея.
Иска ми се да кажа, че заклинанието се е получило отлично и сме се озовали в Първи ном. За съжаление, не улучих точно целта.
Порталът ни изхвърли приблизително на стотина метра над Кайро. Видях, че падам в прохладния нощен въздух право към светлините на града долу.
Не се паникьосах. Можех да направя най-различни магии, за да изляза от това положение. Можех дори да приема вид на каня, макар че това не беше любимият ми начин да пътешествам. Още преди да реша какъв е планът за действие, Леонид ме сграбчи за ръката.
Посоката на вятъра се смени. Най-неочаквано се заплъзгахме към града така, сякаш направлявахме спускането. Направихме меко кацане в пустинята точно в края на града, при развалини, които от опит знаех, че прикриват входа на Първи ном.
Погледнах изумена Леонид.
— Призовал си мощта на Шу!
— Шу — повтори той мрачно. — Да. Наложило се. Правя… забранено.
Усмихнах се радостно.
— Умно момче! Сам ли си усвоил пътя на боговете? Знаех си аз, че има причина да не те превръщам в гол охлюв.
Очите на Леонид се разшириха.
— Не гол охлюв! Моля!
— Това беше комплимент, глупчо такъв — казах аз. — Забранено е добре! Сейди харесва забранено! А сега ела. Трябва да се запознаеш с чичо ми.
Не се и съмнявам, че Картър ще се впусне да описва подземния град до най-малките мъчителни подробности, с точните размери на всяко помещение, скучната история на всяка статуя и йероглиф и всички неща, свързани със строежа на вълшебната щабквартира в Дома на живота.
Аз ще ви спестя изтезанието.
Градът е голям. Пълен е с магия. Подземен е.
Готово. Изяснихме нещата.
В долния край на входния тунел минахме по каменен мост над бездна, където пред мен изникна ba. Светещият дух във вид на птица (и с глава на известен египтянин, когото вероятно би трябвало да знам) ми зададе въпрос:
— Какви на цвят са очите на Анубис?
Кафяви. Пфу. Сигурно искаше да ме изиграе с такъв лесен въпрос.
Ba ни пусна да влезем в самия град. Не бях го посещавала от половин година и натъжена видях колко малко магьосници има наоколо. В Първи ном никога не е било оживено. През вековете египетската магия беше закърняла, защото все по-малко посветени усвояваха това изкуство. Но сега повечето магазини в централната пещера бяха затворени. По сергиите на пазара никой не се пазареше за цената на ankh и на отрова от скорпион. Един отегчен търговец се зарадва, когато се приближихме, и пак се умърлуши, защото го подминахме.