Когато се приближихме, сведох очи към Дуат. Гледката там беше още по-страховита. Демоните бяха свързани към намотана на червено кълбо енергия, образуваща огромна полупрозрачна змия. Чудовището се бе увило около цялата пирамида. На върха Тот сияеше в древния си вид: великан по бяла поличка с глава на ибис, който мяташе по враговете си светкавици.
Уолт подсвирна.
— Как е възможно простосмъртните да не забелязват такава битка?
Не бях съвсем сигурен, но си спомних някои от новините за неотдавнашни бедствия. По цялото течение на река Мисисипи, включително тук, в Мемфис, се извиваха силни бури, предизвикващи наводнения. Стотици хора се бяха изселили. Магьосниците сигурно можеха да видят какво се случва, но обикновените простосмъртни, останали в града, вероятно си мислеха, че просто пак е излязла голяма гръмотевична буря.
— Ще помогна на Тот — казах аз. — Ти стой в лодката.
— Не — възрази Уолт. — Баст каза да правя магии само в краен случай. Какъв по-краен от този!
Знаех, че Сейди ще ме убие, ако допуснех Уолт да пострада. От друга страна, от гласа му разбрах, че няма намерение да кротува. Решеше ли, Уолт можеше да е точно толкова вироглав, колкото сестра ми.
— Добре тогава — съгласих се. — Дръж се.
Преди година, ако се изправех пред такава битка, щях да се свия на кълбо и да се постарая да се скрия. Дори сражението ни при червената пирамида миналата Коледа изглеждаше незначително, в сравнение с това да обстрелвам цяло войнство демони без други подкрепления освен едно болно момче и един тромав грифон.
Но през последната година се бяха случили много неща. Днес просто беше поредният лош ден в живота на семейство Кейн.
Грифонът се спусна с писък от нощното небе и зави рязко надясно, към пирамидата. Повали някои от по-дребните демони, а по-големите направи на парчета с крилете си като триони. Някои от спасилите се бяха прегазени от лодката ни.
Когато Пъзльо започна да се изкачва отново, ние с Уолт скочихме и се опитахме да се закрепим върху наклонената стъклена стена. Уолт хвърли един амулет. Блесна светкавица и от нея изникна златен сфинкс с тяло на лъв и глава на жена. След онова, което бяхме изживели в Далаския музей, не си падах много по сфинксове, този обаче беше на наша страна.
Уолт го яхна и го пришпори към битката. Сфинксът се озъби и се метна към един демон с вид на влечуго, когото разкъса на парченца. Другите чудовища се пръснаха. Не ги винях. Страшно си е да се изправиш и пред голям златен лъв, а този тук беше още по-ужасен със свъсената женска глава, с безпощадните изумрудени очи, лъскавата египетска корона и устата с остри зъби и с прекалено много червило.
Колкото до мен, аз се пресегнах към Дуат и взех khopesh. Призовах мощта на Хор и около мен се образува светещият син аватар на бога на войната. Не след дълго бях обгърнат от привидение, високо шест метра, с глава на ястреб.
Пристъпих напред. Аватарът повтори като огледало движенията ми. Замахнах с меча към демоните най-близо, а тежкото светещо острие на аватара ги повали като кегли за боулинг. Две от чудовищата всъщност бяха с кегли вместо глави, така че си бе съвсем уместно.
Песоглавците и ибисите напредваха бавно срещу талаза на демоните. Грифонът кръжеше около пирамидата, сваляше на земята крилатите демони или ги удряше с лодката.
Тот продължаваше да мята йероглифи като гранати.
— Издуй се.
Във въздуха блесна съответният йероглиф, който се блъсна в гърдите на един демон и се разпадна на искри. Демонът тутакси се изду като воден балон и се затъркаля с писъци надолу по пирамидата.
— Сплескай го! — извика Тот и повали друг демон, който се свлече и се сви на изтривалка с вид на чудовище. — Болки в стомаха! — продължи Тот.
Клетият покосен демон — след тези думи той позеленя и се преви надве.
Тръгнах сред чудовищата, като ги изтиквах встрани и ги превръщах на пепел. Всичко се развиваше добре, докато един крилат демон не пикира като камикадзе към гърдите ми. Строполих се назад и се ударих в пирамидата толкова силно, че се разсеях. Вълшебната ми броня се разпадна. Щях да се претърколя чак в основата на пирамидата, ако демонът не ме беше сграбчил за врата и не ме беше задържал.
— Картър Кейн — изсъска той. — Глупаво упорит си.
Познах лицето — като на труп в час по анатомия, с мускули и сухожилия, но без кожа. Очите му без клепачи светеха в червено. Зъбите му бяха оголени в убийствена усмивка.