— И така — рекох и изтиках чинията. — Разкажи ми за нападенията на демоните. И какво обясняваше на Уолт?
Уолт погледна недояденото свинско ребро.
Тот изсвири кратък акорд.
— Откъде да започна?… Първото нападение беше преди седем дни. Откъснат съм от другите богове. Те не ми се притекоха на помощ, защото, предполагам, имат сходни неприятности. Разделяй и владей — Апоп разбира този основен военен принцип. Дори събратята ми да са могли да ми помогнат… е, и те си имат неотложни задачи. Както сигурно си спомняш, Ра беше върнат наскоро. — Тот ме погледна съсредоточено, сякаш съм уравнение, което не можеше да реши. — По време на нощното си пътуване богът на Слънцето трябва да бъде охраняван. Това отнема доста от силите на боговете.
Раменете ми се смъкнаха. Не ми трябваше още нещо, за което да се чувствам виновен. Освен това смятах, че не е честно Тот да е толкова критичен към мен. Общо взето, беше на наша страна, когато решихме да върнем бога на Слънцето. Може би след седемдневните нападения на демоните си беше променил мнението.
— Не можеш ли просто да се махнеш оттук? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Ти сигурно не виждаш толкова навътре в Дуат, но пирамидата е обкръжена отвсякъде от силите на Апоп. Хванат съм като в капан.
Взрях се в тавана на арената, който изведнъж ми се стори много по-нисък.
— Това означава ли… че и ние сме хванати като в капан?
Тот побърза да ме успокои.
— Вие би трябвало да успеете да минете. Мрежата на Змея е направена така, че да хваща богове. Вие с Уолт не сте толкова големи и важни, едва ли ще ви улови.
Запитах се дали наистина е така и дали Апоп не ме пуска нарочно да влизам и да излизам — за да имам възможността да му предам Ра.
„Ти, Картър, представляваш интерес за мен — ми беше казал. — Предай се и аз ще те пощадя.“
Поех си дълбоко въздух.
— Но, Тот, ако останеш съвсем сам… колко още ще издържиш?
Богът изтръска лабораторната си престилка, която беше покрита с драсканици на десетина езика. От ръкава му запърха думата „време“. Тот я хвана и в дланта му се появи златен джобен часовник, който той погледна.
— Я да видим. Ако се съди от това, че защитата на пирамидата отслабва и изразходвам твърде бързо силите си, бих казал, че ще издържа на още девет нападения, или само още два дни, което ще рече до равноденствието. Ха! Не може да е съвпадение.
— А после? — попита Уолт.
— После ще проникнат в пирамидата. Помощниците ми ще бъдат убити. Всъщност според мен ще настъпи краят на света. Есенното равноденствие е подходящо време за възхода на Апоп. Той вероятно ще ме бутне в бездната, не е изключено и да разбие същността ми и да я пръсне на милиард парчета из вселената. Хмм… физиката на смъртта на един бог. — Джобният часовник се превърна в химикалка. Тот драсна нещо върху грифа на китарата си. — От това ще излезе отличен научен доклад.
— Тот — подкани Уолт. — Повтори на Картър онова, което ми каза — защо са те взели на мушка.
— Мислех, че е очевидно — заяви богът. — Апоп иска да отклони вниманието ми, за да не ви помогна. Дошли сте за това, нали? За да разберете за сянката на Змея.
За миг бях толкова изумен, че не можах да кажа нищо.
— Откъде знаеш?
— Я стига! — Тот изсвири един риф на Джими Хендрикс, после остави китарата. — Все пак съм бог на познанието. Знаех, че рано или късно ще стигнеш до извода, че можете да се надявате на победа само ако направите проклятие на сянката.
— Проклятие на сянката — повторих аз. — Това истинска магия с истинско име ли е? Която действа?
— На теория.
— А ти не си ни съобщил… защо?
Тот изсумтя.
— Никое познание не може да се даде. Трябва да се стремиш към него и да го заслужиш. Сега, Картър, самият ти преподаваш. Би трябвало да си наясно.
Не знаех дали да го удуша, или да го прегърна.
— Е, аз се стремя към познанието. Стремя се да го заслужа. Как да разгромя Апоп?
— Радвам се много, че попита! — Тот ме озари с усмивка в пъстроцветните си очи. — За съжаление, не мога да ти кажа.
Погледнах Уолт.
— Ти ли искаш да го убиеш, или да го направя аз?
— Е, сега! — каза Тот. — Мога да ви насоча малко. Но дето е думата, ще се наложи сами да свържете луничките.
— Точките — поправих го аз.