— Да, да, точките — заяви той. — На прав път сте. Можеш да използваш sheut, за да убиеш някой бог, дори самия Апоп. И да, като всички разумни същества, и Апоп си има сянка, макар и да държи тази част от душата си добре скрита и добре охранявана.
— И къде е тя? — полюбопитствах аз. — Как да я използваме?
Тот разпери ръце.
— Не мога да отговоря на втория въпрос. А на първия не ми е разрешено.
Уолт избута чинията.
— Опитвам се да изтръгна от него отговора, Картър. За бог на познанието не е много отзивчив.
— Хайде, Тот — подканих аз. — Не можеш ли да ни пратиш отново да свършим нещо? Например да вдигнем още веднъж във въздуха къщата на Елвис?
— Примамливо — сподели богът. — Но разберете, смята се за тежко престъпление да съобщиш на обикновен простосмъртен къде се намира някоя безсмъртна сянка, пък била тя и на Апоп. Другите богове вече ме мислят за продажник. През столетията съм разкрил прекалено много тайни пред хората. Научих ви на изкуството да пишете. Научих ви да правите магии и основах Дома на живота.
— Именно заради това магьосниците те уважават и досега — напомних аз. — Хайде, помогни ни още веднъж.
— И да дам на хората познание, което те могат да използват, за да унищожат боговете? — Тот въздъхна. — Разбирате ли защо събратята ми биха могли да възразят срещу такова нещо?
Стиснах юмруци. Спомних си духа на мама, който се беше сгушил под зъбера и се опитваше да се задържи на едно място. Тъмната сила нямаше какво друго да е освен сянката на Апоп. Той ми беше показал това видение, за да ме хвърли в отчаяние. Ставаше все по-могъщ, а с това растеше и силата на сянката му. Притегляше духовете на мъртвите, за да ги погълне.
Предполагах, че сянката на Апоп е някъде в Дуат, но това не ми помагаше особено. Все едно да кажеш „някъде в Тихия океан“. Дуат беше огромен.
Взрях се в Тот.
— Другата възможност е да не ни помогнеш и да оставиш Апоп да унищожи света.
— Точно така си е — призна той. — Именно заради това още разговарям с вас. Наистина има начин да откриете къде точно е сянката. Преди много време, когато още бях млад и наивен, написах книга — нещо като изследване — със заглавието „Книгата на Тот“.
— Веднага привлича вниманието — промърмори Уолт.
— И аз бях на същото мнение — заяви Тот. — Та в нея са описани всички форми, които боговете могат да приемат, начините да се дегизират, най-тайните им скривалища — все притеснителни подробности.
— И как да намериш сенките им ли? — полюбопитствах аз.
— Няма да ти кажа пък. При всички положения изобщо не съм имал намерение книгата да се чете от хора, но в дълбока древност тя бе открадната от един хитър магьосник.
— Къде е сега? — попитах аз. После вдигнах ръце. — Чакай… нека се досетя. Не можеш да ми кажеш.
— Честно, не знам — отговори Тот. — Хитрият магьосник скри някъде книгата. Добре че умря, преди да се е възползвал докрай от нея, но все пак с познанията от книгата разработи няколко магии, включително проклятие за изтребление. Записа мислите си в свой си специален вариант на книгата „Как да се разгроми Апоп“.
— Сетне — казах аз. — Той е магьосникът, за когото ми говориш.
— Точно така. Магията му, разбира се, бе само теоретична. Дори аз не съм притежавал никога това познание. А както знаеш, сега вече са унищожени всички преписи на свитъка.
— Значи е безнадеждно — отсъдих аз. — Задънена улица.
— О, не — възрази Тот. — Можеш да попиташ самия Сетне. Нали той е написал заклинанието. Скрил е „Книгата на Тот“, в която, хм, може да се казва къде е сянката, а може и да не се казва. Ако има желание, той може и да ви помогне.
— Но нали Сетне е мъртъв от хилядолетия?
Тот се усмихна.
— Да. И това е само първата трудност.
Той ни разказа за Сетне, който очевидно е бил много известен в Древен Египет — обединявал е в себе си Робин Худ, Мерлин и предводителя на хуните Атила. Колкото повече слушах за него, толкова по-малко ми се искаше да го срещам.
— Беше патологичен лъжец — предупреди Тот. — Мошеник, предател, крадец и блестящ магьосник. Гордееше се, че задига книги със знания, включително моята. Сражаваше се с чудовища, не се страхуваше да тръгне на пътешествие из Дуат, побеждаваше богове и проникваше в свещени гробници. Разработваше проклятия, които не можеха да се развалят, и се докопваше до тайни, които би трябвало да останат дълбоко заровени. Беше си направо зъл гений.