— От години знам, че над мен тегне проклятие. Няма да допусна то да ме спре и да не направя каквото се иска от мен. По един или друг начин ще помогна да победите Апоп.
— Как? — попитах аз. — Току-що ми каза, че…
— На Анубис му е хрумнало нещо — отвърна Уолт. — Той ми помага да осмисля силата си.
— По-точно?…
Погледнах ръцете на Уолт. Неведнъж и два пъти бях виждал как превръща в пепел предмети, като само ги докосва, например онзи криосфинкс в Далас. Тази сила не идваше от магическите му вещи. Никой от нас не я разбираше, а с напредването на болестта си Уолт явно губеше все повече способността да я направлява и именно заради това се замислих хубаво дали да го шляпна по дланта — в знак на съгласие.
Уолт разкърши пръсти.
— Анубис смята, че разбира защо притежавам тези способности. И не само това. Смята, че може би има начин животът ми да се удължи.
Новината беше толкова добра, че не се сдържах и се засмях с треперлив глас.
— Защо си мълчал досега? Той може да те излекува, така ли?
— Не — възрази Уолт. — Не да ме излекува. И е опасно. Не е правено никога досега.
— Това ли обсъждаше с Тот?
Той кимна.
— Дори и планът на Анубис да успее, може да има… странични ефекти. Които вероятно няма да ти харесат. — Уолт сниши глас. — Може да не се харесат и на Сейди.
За беда, имах развихрено въображение. Представих си, че Уолт се превръща в твар на ръба между живота и смъртта: в сбръчкана мумия, призрачна ba или в обезобразен демон. В египетската митология страничните ефекти понякога са доста крайни.
Постарах се чувствата ми да не проличат.
— Искаме да живееш. Не се притеснявай за Сейди.
Виждах от очите му, че се тревожи много за нея. Наистина, какво толкова намираше в сестра ми?
/_Стига си ме удряла, Сейди. Просто съм откровен._/
Уолт разкърши пръсти. Може би само ми се стори, но от дланите му като че ли започнаха да излизат нагънати струйки сива пара, сякаш само разговорът за странните му способности вече ги задействаше.
— Още няма да взимам решение — заяви Уолт. — Ще го направя чак с последния си дъх. Първо искам да поговоря със Сейди, за да й обясня…
Той отпусна ръка отстрани на лодката. Това беше грешка. От допира му преплетената тръстика посивя.
— Престани, Уолт! — извиках аз.
Той отдръпна ръка, но вече беше късно. Лодката стана на прах.
Стрелнахме се към въжетата. Добре че те не се разпаднаха — може би защото сега Уолт внимаваше повече. След като лодката изчезна, грифонът изписука и най-неочаквано ние с Уолт се залюшкахме под корема му, стиснали въжетата не на живот, а на смърт — докато прелитахме над небостъргачите в Манхатън, се блъскахме един в друг.
— Чакай! — креснах така, че да надвикам вятъра. — Наистина трябва да овладееш тази сила!
— Извинявай — отвърна ми той също с вик.
Ръцете ме боляха, но криво-ляво се добрахме до Бруклинската къща, без да паднем и да умрем. Грифонът ни остави на покрива, където Баст ни чакаше с отворена от изумление уста.
— Защо висите от въжетата? — попита тя.
— Защото е много забавно — изръмжах аз. — Какво ново?
Някои изпелтечи тихо иззад комините:
— Здрастииии! — Сякаш от дън земя изникна грохналият бог на Слънцето Ра. Ухили се беззъбо и продължи да крета по покрива, като мърмореше: — Невестулки, невестулки. Курабийка, курабийка, курабийка!
Бръкна в гънките на препаската и хвърли във въздуха като конфети трохи от курабийка — да, беше точно толкова гнусно, колкото и звучи.
Баст напрегна ръце и в дланите й се изстреляха ножовете. Вероятно просто по рефлекс, но тя явно се изкушаваше да наръга с тях някого, когото и да било. Без особено желание ги плъзна обратно в ръкавите си.
— Какво ново ли? — повтори. — Сега съм бавачка, благодарение на чичо ви Еймъс, който ме помоли за услуга. И shabti на Сейди ви чака долу. Отиваме ли?
За да ви обясня за Сейди и за нейния shabti, трябва да направя още един запис.
Сестра ми нямаше дарбата да майстори магически статуи. Това не я спираше да продължава с опитите. Беше й хрумнала налудничавата мисъл да създаде съвършен shabti, който да й бъде аватар, да говори с нейния глас и да върши всичко точно като робот с дистанционно управление. Всичките й предишни опити се бяха взривили или бяха превъртели и бяха подложили на голям терор Хуфу и учениците. Миналата седмица Сейди създаде вълшебен термос с топчести очи, който левитираше из стаята и се дереше: