— Да се изтреби! Да се изтреби!
Накрая ме фрасна по главата.
Нали не беше кой знае каква художничка, Сейди беше направила нещо като човешка фигурка от червени керамични саксии, които се крепяха на магия, привързани с връв и тиксо. Лицето представляваше преобърната надолу саксия, която беше разкрасена с усмивка, нарисувана с черен маркер.
— Крайно време беше! — каза съществото като саксия. Чакаше в стаята ми, където влязохме с Уолт.
Устата му не се и помръдна, но гласът на Сейди екна от вътрешността на лицето саксия, сякаш тя беше хваната в shabti като в капан. При тази мисъл се почувствах щастлив.
— Стига сте се хилили! — заповяда тя. — Виждам те, Картър. О… а, хм, здрасти, Уолт.
Докато се изправяше, чудовището с вид на саксия скърцаше и писукаше. Вдигна дебела ръка и се опита да поприглади несъществуващата коса на Сейди. Такава си е сестра ми, умира от притеснение в присъствието на момчета дори когато е направена от саксии и тиксо.
Започнахме да си разказваме кой какво е преживял. Сейди ни съобщи, че се готви нападение срещу Първи ном, което вероятно ще започне по изгрев-слънце в деня на равноденствието, и че силите на Сара Джейкъби са се съюзили с Апоп. Чудесна новина. Направо страхотна.
В замяна на това разказах на сестра си, че сме били при Тот. Споделих за показаните ми от Апоп видения за бедата, в която мама е изпаднала в Дуат (на това място чудовището потрепери), и за края на света (това изобщо не изненада Сейди). Не й споменах, че Апоп ми е предложил да ме пощади, ако му предам Ра. Не ми беше удобно да го съобщавам, при положение че Ра беше точно пред вратата и пееше песни за курабийки. Затова пък й казах за призрака злодей Сетне и че ще го съдят по залез-слънце в Залата на Съдилището.
— Чичо Вини — рече Сейди.
— Моля? — попитах аз.
— Лицето, което разговаря с мен в Далаския музей — уточни тя. — Очевидно е бил не друг, а самият Сетне. Предупреди ме, че ще опрем до помощта му, за да разберем как се прави магия за проклятие на сянка. Спомена, че трябвало да впрегне връзките си и до залез-слънце довечера да го пуснем на свобода. Имал е предвид съда. Налага се да убедим татко да го освободи.
— Нали вече ти казах, че според Тот той е психар и убиец?
Чудовището с вид на саксия се изкиска.
— Всичко ще бъде наред, Картър. Нямаме равни в това да се сприятеляваме с психари. — Тя извърна главата си саксия към Уолт. — Надявам се, че ще дойдеш и ти.
В гласа й се долавяше упрек, сякаш Сейди и досега беше разстроена, че Уолт не е бил на училищните танци, където всички са припаднали.
— Ще бъда там — обеща той. — Добре съм.
Стрелна ме с поглед — да ме предупреди, но аз нямах намерение да му противореча. Каквото и да крояха двамата с Анубис, можех да изчакам той сам да го обясни на Сейди. Да се намеся в цялата драма между Сейди, Уолт и Анубис, ми се струваше точно толкова забавно, като да се напъхам в месомелачка.
— Добре тогава — каза тя. — Довечера преди залез-слънце ще ви чакаме в Залата на Съдилището. Така ще имаме време да приключим.
— Какво ще приключвате? — полюбопитствах аз. — И кои сте тези „вие“?
Трудно ще разбереш какво се е изписало върху ухилено лице с вид на саксия, но колебанието на Сейди ми беше достатъчно.
— Вече не си в Първи ном — предположих аз. — Какво правиш?
— Имам да върша малко работа — отвърна тя. — Ще отскоча да видя Бес.
Свъсих се. Почти всяка седмица сестра ми ходеше на свиждане на Бес в старческия дом, в което нямаше нищо лошо и така нататък, но защо точно сега?
— Хм, толкова ли не разбираш, че бързаме?
— Налага се — настоя тя. — Хрумна ми нещо, което може би ще ни помогне със сянката. Няма страшно. С мен е Зия.
— Зия ли? — Беше мой ред да се притесня. Ако бях саксия за цветя, сигурно щях да си пригладя косата. — Заради това ли днес Баст наглежда Ра? Защо вие със Зия?…
— Стига си се притеснявал — скара се сестра ми. — Ще се грижа добре за нея. И не, Картър, не е говорила за теб. Нямам представа какво изпитва.
— Моля? — идеше ми да ударя Сейди-младша по керамичното лице. — Изобщо не съм казвал такова нещо!
— Стига де — укори ме Сейди. — Според мен на Зия й е все едно как си облечен. Не отиваш на среща. Само те моля поне веднъж да си измиеш зъбите.
— Ще те убия — заканих се аз.