— И аз те обичам, скъпи братко. Много благодаря!
Глинената твар се разпадна, оставяйки след себе си купчинка парчета и червено лице като грънец, което ми се хилеше.
Ние с Уолт отидохме при Баст, която стоеше отвън пред стаята. Облегнахме се на перилата, откъдето се виждаше Голямата зала, а Ра продължаваше да обикаля напред-назад по балкона и да пее на древноегипетски приспивни песни.
Долу учениците се готвеха за училище. Захапал един кренвирш от закуската, Джулиан търсеше нещо в раницата си. Феликс и Шон се караха кой чий учебник по математика е откраднал. Малката Шелби гонеше другите хлапетии, както стискаше в юмрук няколко пастела, от които хвърчаха искри във всички цветове на дъгата.
Нямах голямо семейство, а докато живеех в Бруклинската къща, изпитвах чувството, че сме десетина братя и сестри. Беше си истинска лудница, но на мен ми харесваше… от което следващото ми решение изглеждаше още по-тежко.
Споделих с Баст, че смятаме да посетим Залата на Съдилището.
— Тази работа не ми харесва — заяви тя.
Уолт успя да се усмихне.
— Има ли план, който да ти допада повече?
Баст наклони глава.
— Сега, като го спомена, не, нямам. Не съм по плановете. Аз съм котка. Но ако и половината от нещата, които съм чувала за Сетне, са верни…
— Знам — прекъснах я аз. — Но не ни остава нищо друго.
Тя сбърчи нос.
— Не искате ли да дойда и аз? Сигурни ли сте? Може би ще успея да накарам Нут или Шу да наглеждат Ра…
— Не — отсякох. — Еймъс има нужда от помощ в Първи ном. Не разполага с такава многочислена войска, че да отбие нападението и на разбунтувалите се магьосници, и на Апоп.
Баст кимна.
— Не мога да проникна в Първи ном, но ще пазя отвън. Ако Апоп дойде лично, ще вляза в битка с него.
— Той ще бъде в пълната си мощ — предупреди Уолт. — От час на час става по-силен.
Тя вдигна предизвикателно брадичка.
— Сражавала съм се с него и преди, Уолт Стоун. Познавам го по-добре от всеки друг. Освен това го дължа на семейство Картър. И на господаря Ра.
— Котенце! — възкликна Ра, който, след като изникна някъде отзад, погали Баст по главата и отскочи. — Мяу, мяу, мяу!
Докато гледах как подрипва, ми идеше да се разпищя и да метна нещо. Бяхме рискували всичко, само и само да върнем стария бог на Слънцето към живот, с надеждата да се яви божествен фараон, който може да се опълчи на равна нога срещу Апоп. А бяхме получили сбръчкан плешив трол с препаска.
Апоп беше подканил да му предам Ра, защото съм го мразел.
Постарах се да не мисля за това, но все не можех да си избия от главата образа на острова сред Морето на Хаоса: личен рай, където любимите ми хора щяха да бъдат в безопасност. Знаех, че е лъжа. Апоп нямаше да изпълни никога обещанието си. Но разбирах на какво изкушение са подложени Сара Джейкъби и Куай.
Освен това Апоп знаеше как да ме настъпи по болното място. Наистина ненавиждах Ра, задето е толкова омаломощен. Хор започна да спори с мен.
„Притрябвал ни е този стар глупак — заяви в главата ми гласът на бога на войната. — Не казвам, че трябва да го предадеш на Апоп, но той не става за нищо. Трябва да го изместим и самите ние да се качим на престола на боговете.“
Както го каза, прозвуча примамливо — такова очевидно решение.
Но не. Щом Апоп искаше да му предам бога на Слънцето Ра, значи той беше ценен по някакъв начин. Още играеше някаква роля, просто трябваше да разбера каква.
— Картър! — свъси се Баст. — Знам, че се притесняваш за мен, но родителите ти не току-така са ме спасили от бездната. Майка ти предсказа, че ще имам своя принос в решителната битка. Ако се налага, ще се сражавам с Апоп не на живот, а на смърт. Няма да му се размине.
Аз започнах да се колебая. Баст вече ни беше помогнала много. Беше на косъм от това да загине, докато се беше била с бога крокодил Собек. Беше повикала приятеля си Бес да ни подкрепи, а после бе видяла с очите си как той се превръща в куха обвивка. Беше ни помогнала да върнем на света някогашния й господар Ра, а сега я бяха хванали за негова болногледачка. Не исках да я моля да се изправя още веднъж срещу Апоп, но тя беше права. Познаваше врага по-добре от всеки друг — освен може би от Ра, докато той е бил с всичкия си.
— Добре тогава — съгласих се. — Но на Еймъс му трябва по-голяма помощ, отколкото ти можеш да му дадеш. Трябват му магьосници.
Уолт се свъси.
— Кой? След бедствието в Далас не са ни останали много приятели. Можем да се свържем със Сау Паулу и Ванкувър. Те все още са с нас, но едва ли ще заделят много хора. Притесняват се как да опазят собствените си номове.