Аз поклатих глава.
— Еймъс има нужда от магьосници, които знаят пътя на боговете. Има нужда от нас. От всички нас.
Без да казва нищо, Уолт се замисли над думите ми.
— Намекваш, че трябва да изоставим Бруклинската къща — рече накрая.
Долу малчуганите пищяха радостно, докато Шелби се опитваше да ги притегли с искрящите си пастели. Хуфу се беше разположил на полицата над камината — похапваше „Чирио“ и наблюдаваше как десетгодишният Тъкър се цели с баскетболна топка по статуята на Тот. Джаз превързваше челото на Алиса. (Тя вероятно е била нападната от онзи пакостник, термоса на Сейди, който още си се разхождаше на свобода.) Клио седеше насред всичко това и четеше книга.
За някои от тях Бруклинската къща бе първият истински дом, който някога са имали. Бяхме обещали да ги пазим и да ги учим как да използват способностите си. Сега аз бях на път да ги пратя неподготвени на най-опасната битка на всички времена.
— Картър — подхвана Баст, — те не са готови.
— Трябва да са готови — отвърнах аз. — Ако падне Първи ном, с всички е свършено. Апоп ще ни атакува в Египет, при извора на силата ни. Трябва да се обединим с Главния лектор и да му дадем отпор.
— Окончателната битка. — Уолт загледа тъжно Голямата зала, сигурно се питаше дали изобщо ще доживее тази битка. — Не трябва ли да съобщим и на другите?
— Засега не — спрях го аз. — Разбунтувалите се магьосници ще нападнат Първи ном най-рано утре. Нека децата отидат за последно на училище. Когато се приберат следобед, Баст, ги заведи в Египет. Използвай грифона Пъзльо, използвай каквато магия се наложи. Ако в Подземния свят всичко върви добре, ние със Сейди ще се присъединим към вас преди атаката.
— Ако всичко върви добре — повтори заядливо Баст. — Да, случва се често. — Тя погледна към бога на Слънцето, който се опитваше да изяде дръжката на вратата в стаята на Сейди. — Ами Ра? — попита Баст. — Щом Апоп ще нападне след два дни…
— Налага се и занапред Ра да прави нощното си пътешествие — обясних аз. — Това е част от Маат. Не можем да го нарушаваме. Но сутринта в деня на равноденствието Ра трябва да бъде в Египет. И да се изправи лице в лице с Апоп.
— Просто така? — махна Баст с ръка към стария бог. — Както е с препаската?
— Знам — признах си. — Звучи налудничаво. Но Апоп и досега смята, че Ра го застрашава. Може би, ако влезе в битка с Апоп, богът на Слънцето ще си спомни кой е. Може би ще се издигне на висотата на предизвикателството и ще стане… какъвто е бил.
Уолт и Баст не отговориха. От лицата им видях, че не са се хванали. Аз също. Ра гризеше дръжката на вратата с убийствена целенасоченост, но се съмнявах, че от него ще има някаква полза, ако той се изправеше пред Повелителя на Хаоса.
Все пак се чувствах добре, задето имам план за действие. Беше далеч за предпочитане пред това да стоя тук и да се тръшкам колко безнадеждно е положението.
— Използвай днешния ден за организация — посъветвах Баст. — Събери най-ценните свитъци, амулети, оръжия, всичко, което можем да използваме, за да помогнем на Първи ном. Съобщи на Еймъс, че отиваш при него. Ние с Уолт ще се отправим към Подземния свят и ще се срещнем със Сейди. Ще те чакаме в Кайро.
Баст стисна устни.
— Добре, Картър. Но внимавай със Сетне. Колко лош е според теб? Всъщност е десеторно по-лош.
— Ей, ние победихме бога на злото — напомних й аз.
Тя поклати глава.
— Сет е бог. Не се променя. Дори с бога на Хаоса можеш да предвидиш най-общо как ще постъпи. От друга страна, Сетне… той притежава освен могъщество непредсказуемостта на хората. Не му се доверявай. Закълни ми се.
— Колко му е — отвърнах. — Обещавам.
Уолт кръстоса ръце.
— Е, как ще се доберем до Подземния свят? Не можем да разчитаме на портали. Оставяме грифона тук, а лодката е унищожена…
— Имам предвид друга лодка — поясних аз и се помъчих да си втълпя, че идеята е добра. — Смятам да призова един стар приятел.
9. Как Зия влезе в схватка насред лавата
Бях станала голям спец по свижданията в старческия дом за богове, което си е тъжна констатация за живота ми.
Първия път, когато ние с Картър намерихме пътя до там, бяхме плавали по Реката на нощта, бяхме се спуснали по огнен водопад и в едно езеро от лава се бяхме разминали на косъм със смъртта. След това бях установила, че мога просто да призова Изида и тя да ме пренесе, понеже знаеше да отваря входовете на много места в Дуат. Но да ви призная, от общуването с нея се дразнех не по-малко, отколкото от плаването през огън.