Но зад бюрото на медицинската сестра нямаше никого. Стойките за системите бяха струпани в ъгъла, сякаш провеждаха събрание. На канапетата не седеше никой. По масичките имаше недовършени игри дама и сенет. Хм, как само го мразя този сенет.
Погледнах празната инвалидна количка с мисълта къде ли се е дянал богът на нея, но точно тогава количката лумна и се разпадна на купчина овъглена кожа и полуразтопена стомана.
Залитнах назад. Зия държеше в ръка кълбо нажежен до бяло огън. Гледаше безумно като звяр, притиснат в ъгъла.
— Ти да не си полудяла? — креснах й. — Какво?…
Тя метна второто кълбо по бюрото на медицинската сестра. Вазата с голям букет маргаритки се пръсна на градушка от пламнали листенца и глинени парчета.
— Зия!
Тя май не ме чу. Измагьоса поредната огнена топка и се прицели в канапетата.
Идеше ми да хукна и да се скрия някъде. Не ми се мреше, докато спасявам някакви зле тапицирани канапета. Вместо това се спуснах и сграбчих Зия за китката.
— Престани!
Тя ме изгледа с пламнали очи — в буквалния смисъл на думата. Ирисите й се бяха превърнали в кръгчета оранжев огън.
Беше си ужасно, разбира се, но аз не се поддадох. През последната година бях свикнала на какви ли не изненади: че котката ми всъщност е богиня, че брат ми може да се превърне в сокол, че по няколко пъти на седмица Феликс може да прави в камината пингвини.
— Зия — казах твърдо. — Само това оставаше — да опожарим старческия дом. Какво те прихваща?
По лицето й се мярна смущение. Тя престана да се дърпа. Очите й си станаха нормални.
Зия се взря в разтопената инвалидна количка, после в тлеещите останки от букета върху килима.
— Ама аз ли?…
— Дали ти си решила, че маргаритките трябва да умрат ли? — довърших вместо нея. — Да, ти.
Зия угаси огненото кълбо, което беше добре, защото то вече ми печеше лицето.
— Извинявай — пророни тя. — Мислех, че имам власт над тях…
— Че имаш власт над тях ли? — Пуснах ръката й. — Искаш да кажеш, че напоследък ти се случва често да мяташ напосоки огнени топки?
Зия още изглеждаше озадачена и продължаваше да се оглежда.
— Не… може би. Понякога получавам бели петна. Идвам на себе си и не помня какво съм правила.
— Като преди малко ли?
Тя кимна.
— Еймъс каза… в началото смяташе, че може би е страничен ефект от престоя ми в гроба.
А, гробът! Месеци наред Зия е била принудена да лежи във воден саркофаг, а през това време shabti се е представял за нея. Главният лектор е искал по този начин да предпази истинската Зия — от Сет ли? От Апоп? Дори не знаехме. При всички положения не ми се стори много умно един уж мъдър магьосник на две хиляди години да прибягва до това. По време на непробудния си сън Зия е сънувала безкрайни ужасни кошмари как селото й гори и Апоп унищожава света. Това, предполагам, би могло да доведе до ужасен посттравматичен стрес.
— Каза, че Еймъс е смятал така в началото — отбелязах аз. — Значи има още нещо?
Зия се вторачи в разтопената инвалидна количка. От светлината, струяща отвън, косата й беше с цвят на ръждиво желязо.
— Бил е тук — прошепна момичето. — Бил е тук цяла вечност, хванат като в капан.
Трябваше ми известно време, докато го осмисля.
— Говориш за Ра.
— Бил е нещастен и сам — допълни тя. — Бил е принуден да слезе не по своя воля от престола. Напуснал е света на обикновените простосмъртни и е изгубил воля за живот.
Стъпках една тлееща върху килима маргаритка.
— Не знам, Зия. Изглеждаше си щастлив, когато го събудихме, пееше, усмихваше се и така нататък.
— Не. — Тя тръгна към прозорците, сякаш привлечена от красивата гледка със сярата. — Съзнанието му още спи. Прекарах с него известно време, Сейди. Наблюдавах лицето му, докато той дремеше. Чувах го как хлипа и пелтечи. Това старо тяло е клетка, тъмница. В нея е затворен истинският Ра.
Вече започвах да се тревожа за нея. Все щях да се справя с огнените топки. Но не бях сигурна за несвързаните приказки.
— Сигурно е логично да съчувстваш на Ра — престраших се да кажа. — Твоя стихия е огънят. Ра е огнен бог. Била си затворена в онзи гроб. Ра пък беше затворен в старческия дом. Вероятно заради това преди малко ти получи бели петна. Това място ти напомня собственото ти затворничество.