Щом ни видя, болногледачката Таурт грейна в усмивка.
— Сейди! — провикна се тя. — Тази седмица си подранила! И водиш приятелка.
При други обстоятелства едва ли ще стоя спокойно и ще гледам как към мен, за да ме прегърне, се носи ухилена хипопотамка, която се придвижва само на задни крака, но вече й бях свикнала на Таурт.
Тя беше заменила високите токове с джапанки. Иначе си беше облечена в обичайната бяла престилка на медицинска сестра. Беше се гримирала с много вкус — за хипопотамка де, — а лъскавата й черна коса беше прихваната с фиби под касинката. Блузата, която й беше възтясна, се беше отворила върху огромния корем — вероятно знак за постоянна бременност, тъй като Таурт беше богиня на родилките, или пък на това, че хипопотамката прекаляваше със сладкишите. И аз не знаех.
Тя ме прегърна, без да ме смачква, за което й бях страшно благодарна. Парфюмът й с мирис на люляк ми напомняше за баба, а едва доловимият дъх на сяра по дрехите — на дядо.
— Таурт — подхванах аз, — това тук е Зия Рашид.
Усмивката й помръкна.
— О… О, ясно.
Никога не бях виждала богинята хипопотамка толкова притеснена. Дали отнякъде беше разбрала, че Зия е стопила инвалидната количка и й е изпепелила маргаритките?
Мълчанието вече ставаше потискащо, затова Таурт си върна усмивката.
— Извинявайте, да. Здравей, Зия. Просто изглеждаш малко… е, все едно! И ти ли си приятелка на Бес?
— Хм, всъщност не — призна си момичето. — В смисъл, предполагам, но…
— Тук сме по работа — уточних аз. — Нещата в горната земя се объркаха.
Разказах на Таурт за разбунтувалите се магьосници, за намерението на Апоп да нападне и за налудничавия ни план да намерим сянката на Змея и да я стъпчем до смърт.
Таурт закърши хипопотамски ръце.
— О, майко мила. Утре ли е краят на света? Нали уж беше в петък? Клетите мили старци ще бъдат много разочаровани…
Тя погледна към плажа, където бяха изкуфелите й подопечни — някои се лигавеха насън, други ядяха черен пясък или се опитваха да разговарят с лавата.
Таурт въздъхна.
— Май е за предпочитане да не им съобщавам. Тук са от цяла вечност, забравени от света на смъртните. А сега ще загинат заедно с всички останали. Не заслужават такава участ.
Искаше ми се да й напомня, че никой не заслужава такава участ — нито приятелите ми, нито роднините и със сигурност неотразимата млада жена Сейди Кейн, която още не е видяла нищо от живота. Но Таурт беше много добра и не исках да й прозвучи егоистично. Тя изобщо не се притесняваше за себе си, мислеше само за грохналите богове.
— Още не сме се предали — уверих я аз.
— Но този ваш план! — потрепери Таурт, с което образува истинско цунами от тресяща се хипопотамска плът. — Невъзможен е.
— Както е невъзможно да върнем към живот бога на Слънцето ли? — попитах аз.
Тя сви рамене — да ми покаже, че е съгласна с мен.
— Добре де, скъпа. Не мога да не призная, че и друг път си правила невъзможни неща. И все пак… — Таурт погледна към приятелката ми Зия, която още я притесняваше с присъствието си. — Е, сигурна съм, че знаеш какво правиш. Как мога да помогна?
— Може ли да видя Бес? — попитах аз.
— Ама разбира се… но се опасявам, че няма промяна.
Тя ни поведе по плажа. От няколко месеца идвах поне веднъж в седмицата на свиждане на Бес, затова разпознавах много от възрастните богове. Зърнах богинята жаба Хекет, беше се закрепила върху един плажен чадър, сякаш е листо на лилия. Току се изплезваше — да хване с език нещо от въздуха. Дали в Дуат имаше мухи?
По-нататък видях бога на гъските Генген Вер, името му означаваше (не се шегувам!) Големия вресльо. Когато Таурт ми го каза първия път, за малко да се задавя с чая. Негово Вресливо Височество се разхождаше с клатушкане по плажа, пискаше на другите богове и ги будеше от сладък сън.
Но дойдех ли на свиждане, всеки път боговете наоколо се меняха. Някои изчезваха. Появяваха се други: богове на градове, които вече не съществуваха, богове, почитани в продължение само на няколко века и после заменени с други, богове, толкова стари, че бяха забравили как се казват. Повечето цивилизации оставяха след себе си парчета от глинени съдове, паметници, книги. Египет беше толкова древен, че ни беше завещал цяла държава божества.