Странно си е да видиш как една хипопотамка се изчервява. Таурт ми се стори съвсем крехка — по някакъв едър начин.
— Аз такова… виждала съм веднъж сянката му — призна си тя. — В един от най-красивите мигове, който изживяхме заедно. Седяхме на стената в храма в Саис.
— Моля?
— Град на делтата на Нил — обясни Таурт. — Там живее една наша приятелка, богинята на лова Нейт. Обичаше да ни кани двамата с Бес на ловните си походи. Вдигахме й дивеча.
Представих си как, хванати за ръце, Таурт и Бес, двама богове със свръхгрозна сила, вървят през мочурищата и крещят „Аууу!“, за да вдигнат ятата пъдпъдъци. Реших да не разказвам какъв образ е изникнал в съзнанието ми.
— Та веднъж след вечеря — продължи Таурт — ние с Бес седяхме сами на стените в храма на Нейт и гледахме как над Нил изгрява луната.
Тя погледна бога джудже с такова обожание, че не се сдържах, и аз си представих как седя на стената в храма и изживявам романтична вечер заедно с Анубис… не, с Уолт… не… Майко мила! Животът ми бе пълен ужас.
Въздъхнах нещастно.
— Продължавай, моля те.
— Не сме си говорили за нищо конкретно — спомни си Таурт. — Държахме се за ръце. И толкоз. Но чувствах Бес много близък. За миг погледнах кирпичената стена до нас и видях в светлините на факлите сянката му. Обикновено боговете не държат толкова наблизо сенките си. Щом я е разкрил, той очевидно ми е вярвал много. Попитах го за сянката му и Бес се засмя. Рече ми: „Мястото е добро за сянката ми. Мисля да я оставя тук. Така тя ще бъде щастлива дори когато аз не съм.“
Случката беше толкова трогателна и тъжна, че чак нямах сили да слушам за нея.
Долу на брега грохналият бог Огнегълтач изписка нещо за пудинга си. Зия стоеше във вълните и се опитваше да разтърве двамата богове, а те я пръскаха от двете страни с лава. Колкото и да е изумително, това явно изобщо не я притесняваше.
Извърнах се към Таурт.
— Онази нощ в Саис… преди колко време беше?
— Преди няколко хилядолетия.
Сърцето ми се сви.
— Има ли вероятност сянката да е още там?
Тя вдигна безпомощно рамене.
— Саис беше разрушен преди доста векове. Храма вече го няма. Селяните събориха старите сгради и използваха за тор кирпичените тухли. Почти цялата земя е заблатена.
Ужас. Никога не съм била голяма поклонница на древноегипетските развалини. От време на време и аз съм се изкушавала да съборя някой и друг храм. Но както никога, ми се искаше тези развалини да са се запазили. Идеше ми да ударя плесница на селяните.
— Значи, няма надежда? — попитах аз.
— О, винаги има надежда — увери ме Таурт. — Можеш да потърсиш в района и да повикаш сянката на Бес. Негова приятелка си. Ако още е там, нищо чудно и да ти се яви. А ако Нейт е още по онези места, тя вероятно ще ти помогне. Стига да не те помисли за плячка, която трябва да улови де…
Реших да не мисля за тази възможност. Бездруго си имах неприятности.
— Трябва да опитаме. Ако открием сянката и се досетим кое заклинание да кажем…
— Но, Сейди, ти разполагаш със съвсем малко време — напомни ми богинята. — Трябва да спреш Апоп! Как ще помогнеш и на Бес?
Погледнах бога джудже. После се наведох и го целувах по бабунестото чело.
— Дала съм обещание — отвърнах. — Пък и ако смятаме да победим, имаме нужда от него.
Дали наистина вярвах в това? Знаех, че Бес не може да уплаши и да прогони Апоп само като му викне „Ау!“, колкото и страшен да изглеждаше по бански. Не бях сигурна, че в битката, която ни предстои, изобщо има значение дали имаме един бог в повече на наша страна. Не бях сигурна и че проклятието със сянката ще подейства — само че с обратен знак — на Ра. Но бях длъжна да опитам с Бес. Ако вдругиден настъпеше краят на света, поне щях да умра със съзнанието, че съм направила всичко, за да спася приятеля си.
От всички богини, които познавах, Таурт бе в състояние да разбере най-добре подбудите ми.
Тя сложи ръце върху раменете на Бес, сякаш го защитаваше.
— В такъв случай, Сейди Кейн, ти желая успех… Заради Бес и заради всички нас.
Оставих я на кея, както стоеше зад Бес, сякаш двамата се наслаждаваха заедно на романтичния залез.
Върнах се на плажа при Зия, която махаше пепелта по косата си. Изглеждаше си много добре, ако не броим няколкото дупки, прогорени по дрехите й.