Колкото и странно да ми беше да виждам баща си със синя кожа и поличка, бях толкова щастлива, задето съм с него, че съвсем забравих за съдебния процес.
— Тате! — възкликнах и се спуснах към него.
(Картър твърди, че съм се държала глупаво, но нали татко беше цар! Защо да не ми е разрешено да изтичам при него и да му кажа едно „здрасти“?)
Бях преполовила пътя, когато демоните змии кръстосаха алебардите и ме спряха.
— Всичко е наред — каза татко, макар че изглеждаше леко стреснат. — Пуснете я.
Хвърлих се в обятията му и съборих гегата и млатилото върху скута му.
Той ме прегърна сърдечно, като се смееше разчувствано. За миг се почувствах отново малко момиченце, толкова сигурно ми беше в прегръдката му. После татко ме отдалечи на една ръка разстояние и аз видях колко е уморен. Беше с торбички под очите. Лицето му беше изпито. Дори мощната сива аура на Озирис, която обикновено го обграждаше като сиянието на звезда, беше отслабнала и само потрепваше.
— Сейди, любов моя — каза той напрегнато. — Защо сте дошли? Аз работя.
Постарах се да не се обиждам.
— Но, татко, важно е!
Картър, Уолт и Зия се приближиха до подиума. Лицето на татко помръкна.
— Ясно — рече той. — Първо нека приключа със съда. Застанете тук, отдясно, деца. И много ви моля, не ме прекъсвайте.
Царедворецът на татко тропна с крак.
— Това, господарю, е в пълен разрез с правилата.
Изглеждаше странно — възрастен син египтянин с огромен свитък в ръцете си. Прекалено плътен, за да е призрак, прекалено син, за да е човек, бе стар почти колкото Ра и имаше по себе си само препаска, сандали и перука, която не му беше по мярка. Лъскавата черна изкуствена коса сигурно би трябвало да изглежда мъжествено — по древноегипетски начин, но с очертаните с черен молив очи и ружа по бузите старчето приличаше на актьор, който се опитва да изиграе гротескно Клеопатра.
Навитият на руло папирус, който държеше, бе направо огромен. Преди години влязох веднъж с приятелката ми Лиз в една синагога и Петокнижието, което държаха там, си бе направо мъничко в сравнение с този свитък тук.
— Не се притеснявай, Смутителю — каза му татко. — Вече можем да продължим.
— Но, господарю…
Старецът (дали наистина се казваше Смутителя?) се развълнува толкова, че изпусна свитъка. Долният му край падна и като се разгъваше, заподскача надолу по стълбите, все едно е килим от папирус.
— О, ужас, ужас, ужас!
Смутителя се помъчи да навие документа.
Баща ми направи всичко възможно да не се усмихне. Извърна се отново към призрака в раирания костюм, който още стоеше на колене при везните.
— Извинявай, Робърт Уиндам. Можеш да довършиш с показанията.
Призракът се поклони и застана нащрек.
— Д-да, господарю Озирис.
Той си погледна записките и започна да отрича престъпленията в списъка, които не бе извършил: убийство, кражба и продажба с измама на едър рогат добитък.
Извърнах се към Уолт и прошепнах:
— Той е наш съвременник, нали? Какво търси в Съдилището на Озирис?
Леко притеснена, установих, че и този път Уолт има отговор:
— Всяка душа възприема различно задгробния живот — обясни той, — според убежденията си. Египет очевидно е направил силно впечатление на този човек тук. Като малък той сигурно е чел преданията.
— Ами ако някой не вярва в никакъв задгробен живот? — полюбопитствах аз.
Уолт ме погледна тъжно.
— Тогава не го и получава.
Синият бог, Смутителя, ни изсъска от другата страна на подиума — да не говорим. Защо когато казват на децата да мълчат, възрастните винаги вдигат шум, по-голям от онзи, който се опитват да спрат?
Призракът на Робърт Уиндам продължаваше да се защитава:
— Не съм лъжесвидетелствал срещу ближните си. Хм, съжалявам. Не мога да прочета последния ред…
— Риба — кресна сърдито Смутителя. — Крал ли си риба от свещените езера?
— Живял съм в Канзас — поясни призракът. — Така че… не.
Баща ми стана от престола.
— Чудесно. Нека претеглят сърцето му.
Един от демоните змии извади ленен вързоп с размерите на детско юмруче.
Картър, който стоеше до мен, си пое рязко въздух.
— Наистина ли сърцето му е там, вътре?
— Шшшт! — каза Смутителя толкова високо, че перуката му за малко да падне. — Доведете Поглъщачката на души.