Баща ни вече знаеше някои от новините. Раменете му се смъкнахме, когато споменахме духовете на мъртвите, които изчезват, и видението с мама, която се бе залутала някъде в дълбините на Дуат и се съпротивляваше срещу тъмната сила — ние с Картър бяхме сигурни, че това е сянката на Апоп.
— Търсих майка ви под дърво и камък — сподели покрусен татко. — Тази сила отнася духовете — не знам дали е сянката на Змея, или друго, но не мога да я спра. Дори не мога да я открия. Майка ви…
Лицето му стана крехко като лед. Разбрах какво му е. Години наред беше живял с вината, че не е предотвратил смъртта на мама. Сега тя отново беше в беда и макар татко да бе властелин на мъртвите, той се чувстваше безсилен да я спаси.
— Ние можем да я намерим — обещах аз. — Всичко това, татко, е взаимосвързано. Имаме план.
Обяснихме с Картър за sheut и как тя може да се използва за мощно проклятие за унищожение.
Татко се наведе напред. Очите му се присвиха.
— Анубис ли ви го каза? Разкрил е истината за sheut пред простосмъртни?
Синята му аура затрепка опасно. Никога не съм се страхувала от татко, но си признавам, този път отстъпих крачка назад.
— Е… не само Анубис.
— Помогна и Тот — уточни Картър. — А за някои неща се досетихме сами…
— Тот! — избълва баща ми. — Това познание, деца, е опасно. Прекалено опасно. Не искам да…
— Татко! — извиках аз. Май го изненадах, но накрая чашата на търпението ми преля. Беше ми дошло до гуша от богове, които ми обясняваха какво не бива и не мога да правя. — Именно сянката на Апоп притегля душите на мъртвите. Няма какво друго да е! Храни се с тях, става по-силна, докато Апоп се готви да се въздигне. — Дотогава всъщност не бях мислила за това, но докато изричах думите, ми се стори, че са истина — ужасна, но все пак истина. — Длъжни сме да намерим сянката и да я заловим — настоях. — Тогава вече можем да я използваме, за да прогоним Змея. Това е единственият ни шанс, освен ако не смяташ да използваш обичайно проклятие. Статуята е готова, остава само да го направим, нали, Картър?
Той потупа с длан по раницата си.
— Заклинанието ще ни убие — каза брат ми. — И вероятно няма да подейства. Но това е единствената ни надежда…
Зия изпадна в ужас.
— Не си ми казал, Картър! Направил си… негова статуя? Ще се жертваш, за да…
— Не — прекъсна я баща ни. Вече не беше ядосан. Наведе се сгърбен напред и се хвана за главата. — Не, права си, Сейди. И малката надежда е за предпочитане пред пълната безнадеждност. Но няма да го понеса, ако вие… — Той изправи гръб и си пое въздух в опит да си върне самообладанието. — Как мога да помогна? Предполагам, че сте дошли тук по някаква причина, ала искате от мен магия, каквато не притежавам.
— Ами да — отговорих аз, — точно това е сложното.
Но още преди да съм продължила, в помещението прокънтя звукът на гонг. Главният вход започна да се отваря.
— Господарю — намеси се Смутителя, — следващият процес!
— Не сега! — тросна се баща ми. — Не можем ли да го отложим?
— Не, господарю. — Синият бог сниши глас. — Това е процесът срещу него. Досещаш се, нали…
— Ох, в името на дванайсетте порти на нощта — изруга татко. — Този процес, деца, е много важен.
— Да — рекох. — Всъщност точно заради…
— Ще поговорим по-късно — прекъсна ме татко. — И ви моля, правете, каквото правите, но не разговаряйте с обвиняемия и не го поглеждайте в очите. Този дух е особено…
Гонгът прокънтя още веднъж. В помещението с маршова стъпка влязоха цял взвод демони, които бяха обкръжили обвиняемия. Не се налагаше да питам кой е.
Беше дошъл Сетне.
Надзирателите бяха доста страшни: шест червенокожи воини с гилотини вместо глави.
Но и от другите магически предпазни мерки си личеше, че Сетне е опасен. Около него като Сатурнови пръстени на вихрушка се въртяха светещи йероглифи — цяла колекция символи против магии от рода на „Потискам“, „Осуетявам“, „Стой, не мърдай“, „Затваряй си устата“, „Безсилен“, „И през ум да не ти минава“.
Китките на Сетне бяха вързани с ивици розов плат. Около кръста му бяха намотани други две розови ленти. Имаше и около врата му, с още две бяха прихванати глезените му, така че той ходеше като спънат кон. За случаен човек розовите панделки сигурно приличаха на нещо, взето от комплект игра с „Хелоу Кити“, но от личен опит знаех, че това са едни от най-могъщите магически окови в света.