Баща ми ме погледна смръщен, явно не беше доволен, че съм го прекъснала. Щракна с пръсти и лентите, стиснали Сетне, се разхлабиха. Магьосникът призрак се закашля и се задави.
— Хемвасет, син на Рамзес — заяви спокойно баща ми, — неведнъж и два пъти си бил осъждан на забвение. Първия път успя да убедиш съда за смекчаване на присъдата, като предложи да служиш с магиите си на фараона…
— Да — потвърди задавено Сетне. Помъчи се да си върне самообладанието, но усмивката му бе изкривена от болка. — Аз, господарю, съм висококвалифицирана работна сила. Ще бъде престъпление да ме унищожиш.
— Въпреки това си избягал по пътя — напомни баща ми. — Убил си охраната и през следващите три века си сял из цял Египет Хаос.
Сетне сви рамене.
— Не беше чак толкова страшно. Беше си доста забавно.
— Бил си залавян и осъждан още три пъти — продължи баща ми. — И всеки път си се изхитрявал да се измъкнеш на свобода. А тъй като боговете отсъстват от света, си го ударил съвсем през просото, правил си каквото ти хрумне, извършвал си престъпления и си тормозел простосмъртните.
— Не е честно, господарю — възрази Сетне. — Първо, вие, боговете, ми липсвахте. Да си призная, хилядолетията без вас си бяха твърде скучни. Колкото до така наречените престъпления, е, някои биха казали, че Френската революция е била голям купон! Лично аз зная, че се забавлявах на воля. Ами ерцхерцог Фердинанд? Да си умреш от скука с него. Ако го познаваше, и ти щеше да го убиеш.
— Стига! — каза татко. — Приключих с теб. Сега в мен се е вселил Озирис. Няма да търпя злодей като теб, пък бил той и призрак. Този път номерата ти няма да минат.
Амит изджафка развълнувана. Надзирателите с гилотините размахаха нагоре-надолу остриетата, сякаш ръкопляскаха. Смутителя викна:
— Само така, само така!
Колкото до Сетне… той отметна назад глава и се засмя.
Баща ми изглеждаше вцепенен, после възмутен. Вдигна ръка, за да затегне Лентите на Хатор, но Сетне каза:
— Чакай, господарю. Там е работата, че ще опрете до номерата ми. Ако не вярваш, питай децата си. Приятелите им. Хлапаците имат нужда от помощта ми.
— Стига с тия лъжи — ревна баща ми. — Сърцето ти ще бъде претеглено — за кой ли път — и Амит ще го погълне…
— Татко! — изписках аз. — Той е прав. Имаме нужда от него.
Баща ми се извърна към мен. Направо видях как отвътре му ври и кипи. Той бе изгубил за кой ли път жена си. Беше безсилен да помогне на брат си. Всеки момент щеше да започне битка за края на света и децата му бяха на предната линия. Татко нямаше друг избор, освен да осъди справедливо този магьосник призрак. Имаше нужда да почувства, че може да направи нещо добре.
— Много те моля, татко, изслушай ме — подканих аз. — Знам, че е опасно. Знам, че ще ти бъде неприятно. Но сме дошли заради Сетне. Онова, което ти казахме преди малко за плана си… Сетне знае онова, от което имаме нужда.
— Сейди е права — включи се и Картър. — Моля те, татко. Попита как можеш да помогнеш. Възложи ни да пазим Сетне. Той е разковничето към победата над Апоп.
Щом прозвуча името на Змея, из съдебната зала задуха студен вятър. Мангалите запукаха. Амит изскимтя и сложи лапи върху муцуната си. Дори надзирателите гилотини запристъпваха притеснено от крак на крак.
— Не — отсече татко. — И дума да не става. Сетне ви влияе с магия. Той е слуга на Хаоса.
— Господарю — подхвана Сетне, изведнъж гласът му беше станал тих и почтителен. — Може да съм всякакъв, но чак пък слуга на Змея? Няма такова нещо. Не искам светът да бъде унищожен. Не печеля нищо от това. Послушай момичето. Остави го да ти изложи плана си.
Думите му проникнаха в съзнанието ми. Дадох си сметка, че Сетне използва магия и ми заповядва да говоря. Стегнах се, за да устоя на подтика. За беда, Сетне ми нареждаше да правя нещо, което обичах: да говоря. Думите започнаха да излизат едва ли не сами от устата ми: обясних, че в Далас сме се опитали да спасим книгата „Как да се разгроми Апоп“, че Сетне е разговарял там с мен, че сме намерили кутията със сянката и сме решили да използваме sheut. Разказах, че се надявам да върнем към живот Бес и да унищожим Апоп.
— Невъзможно е — заяви татко. — А и да беше възможно, на Сетне не може да се вярва. За нищо на света няма да го пусна, особено пък с децата си. Той ще ви убие при първа възможност.
— Татко, ние вече не сме деца — намеси се Картър. — По силите ни е.
Мъката по лицето на баща ми беше непоносима. Преглътнах сълзите и се приближих до престола.