— Знам, татко, че ни обичаш. — Стиснах го за ръката. — Знам, че искаш да ни защитиш, но ти рискува всичко само и само да ни дадеш възможност да спасим света. Сега е време да го направим. Друг начин няма.
— Права е — заяви Сетне така, сякаш съжаляваше, че ще вземат да го помилват. — Пък и, господарю, това е единственият начин да се спасят духовете на мъртвите, докато сянката на Апоп не ги е унищожила всичките — включително духа на жена ти.
От небесносиньо лицето на баща ми стана наситено индигово. Той се вкопчи в страничните облегалки на престола, сякаш искаше да ги изтръгне.
Помислих си, че Сетне е прекалил.
Точно тогава баща ми разхлаби хватката. Гневът в очите му беше изместен от отчаяние и глад.
— Стража — подкани той, — дайте на задържания Перото на истината. Нека го държи, докато се обяснява. Ако лъже, ще загине в пламъци.
Един от демоните гилотини дръпна перото от везните на правосъдието. Сетне дори не трепна, докато слагаха в ръцете му пламтящото перо.
— Точно така — подхвана той. — Децата ти са прави. Наистина съм разработил магия за унищожение. На теория може да се използва за унищожаването на бог… и дори на Апоп. Никога не съм опитвал. За съжаление, може да се направи само от жив магьосник. Умрях, преди да съм я изпробвал. Не че съм искал да убивам богове, господарю. Просто си мислех, че мога да я използвам, за да ги изнудвам и да ги карам да изпълняват всичките ми желания.
— Да изнудваш… боговете — изръмжа татко.
Сетне се усмихна гузно.
— Беше отдавна, в младостта ми, когато бях свърнал от правия път. При всички положения съм записал формулата в няколко екземпляра на книгата „Как да се разгроми Апоп“.
Уолт изсумтя.
— И всички те са унищожени.
— Така е — потвърди Сетне, — но са се запазили първоначалните ми записки по полетата в „Книгата на Тот“, която… която откраднах. Ето на! Честен съм. Гарантирам ви, че дори Апоп не е намерил тази книга. Скрил съм я много добре. Мога да ви покажа къде. В нея се обяснява как да откриете сянката на Апоп, как да я заловите и как да направите магията за унищожение.
— Не можеш ли просто да ни кажеш? — попита Картър.
Сетне се нацупи.
— Де да можех, млади господарю. Но не помня цялата книга от край до край. Ако сбъркам и с една-едничка дума в заклинанието… не можем да допускаме грешки. Мога обаче да ви отведа при книгата. Веднъж да стигнем при нея…
— Защо и ти ще идваш с нас? — полюбопитства Зия. — Толкова ли не можеш да ни обясниш как да я намерим?
Призракът се ухили.
— Защото, кукло, единствен аз мога да я взема. Капани, проклятия… сама знаеш. Пък и ще опрете до помощта ми, за да разчета записките. Магията е сложна! Но вие не се притеснявайте. Единственото, което трябва да направите, е да оставите тия Ленти на Хатор по мен. Зия е наясно с тези неща, нали?
— Откъде знаеш?…
— Ако започна да създавам неприятности — продължи Сетне, — можете да ме омотаете като подарък за Деня на реколтата. Но аз няма да се опитвам да бягам… поне докато не ви отведа при „Книгата на Тот“, а след това и при сянката на Апоп. Никой не познава като мен най-дълбоките равнища на Дуат. Не можете да откриете по-добър водач.
Перото на истината не реагира. Сетне не лумна в пламъци, затова предположих, че не лъже.
— Ние сме четирима — каза Картър. — Той е сам.
— С тази малка подробност, че последния път е убил всички от охраната — изтъкна Уолт.
— Значи ще внимаваме повече — отвърна брат ми. — С общи усилия би трябвало да успеем да го държим в подчинение.
Сетне се свъси.
— О, само че… нали разбирате, Сейди трябва да свърши нещо странично, нали? Да намери сянката на Бес. Всъщност добра идея.
Аз примигах.
— Така ли?
— Ами да, кукло — потвърди той. — Не разполагаме с много време. И по-конкретно, приятелят ти Уолт.
Идеше ми да го убия този призрак, но той вече беше мъртъв. Изведнъж самодоволната му усмивка ми стана страшно неприятна. Стиснах зъби.
— Продължавай.
— Уолт Стоун, извинявай, приятелю, но няма да доживееш до това да вземеш „Книгата на Тот“, да отидеш при сянката на Апоп и да използваш магията. Върху часовника ти не е останало толкова време. Но ще успееш да отидеш при сянката на Бес — това ще стане по-бързо. И ще бъде добра проверка на магията. Ако се получи, страхотно! Ако ли пък не… е, ще сме загубили само някакъв си бог джудже.