Прииска ми се да му стъпча лицето, той обаче даде знак — да имам търпение.
— Мисля да се разделим — каза. — Картър и Зия, вие идвате с мен да вземем „Книгата на Тот“. През това време Сейди отвежда Уолт при развалините на Саис, за да намерят сянката на джуджето. Ще ви дам конспект как да я хванете, но магията е само теоретична. На практика ще опрете до уменията на Уолт да изработва амулети. Ако нещо се обърка, ще се наложи той да импровизира. Успее ли, Сейди вече ще знае как се лови сянка. Ако след това Уолт умре — съжалявам, но магията, която ще направи, вероятно ще го довърши, — Сейди може да се срещне с нас в Дуат и ние ще отидем да заловим сянката на Змея. Печелят всички!
Не знаех да плача ли, да крещя ли. Запазих спокойствие само защото чувствах, че както и да реагирам, Сетне ще се забавлява много.
Той се извърна с лице към баща ми.
— Какво ще кажеш, господарю Озирис? Това е възможност да върнем жена ти, да разгромим Апоп, да възстановим душата на Бес, да спасим света! Единственото, за което моля, е, след като се върна, съдът да отчете добрите ми дела, преди да произнесе присъдата. Справедливо е, нали?
В помещението беше тихо, чуваше се само огънят, пукащ по мангалите.
Накрая Смутителя като че ли се отърси от унеса.
— Господарю… какво ще наредиш?
Татко ме погледна. Виждах, че планът му е страшно неприятен. Но Сетне го беше съблазнил с единственото, което баща ми не беше в състояние да пренебрегне — с възможността да спаси мама. Злият призрак ми беше обещал един последен ден насаме с Уолт, нещо, което исках повече от всичко, и възможността да спася Бес, второто нещо, което исках почти толкова силно. Беше събрал Картър и Зия и им беше обещал шанса да спасят света.
Беше ни хванал всички на въдицата, все едно сме риба в свещено езеро. Уж знаех, че сме изиграни, а не намирах причина да откажа.
— Нямаме друг избор, татко — рекох.
Той сведе глава.
— Да, нямаме. Дано Маат закриля всички ни.
— О, ще се позабавляваме — развесели се Сетне. — Тръгваме ли? Краят на света няма да ни чака!
11. Бъди щастлив, не хапи!
То оставаше да не се получи така.
Сейди и Уолт тръгват да търсят приятелски настроена сянка, а ние със Зия ще придружаваме един призрак убиец и психар до защитените му с какви ли не капани скрити съкровища от забранени магии. Е, на кого му провървя и този път?
От Подземния свят изскочи „Египетска царица“, която като кит запори водата в Нил. Весленото й колело загреба из синята вода и я разпени. От комините й към въздуха в пустинята се понесоха кълба златист дим. След здрача в Дуат слънцето направо ме ослепяваше. Щом очите ми свикнаха, видях, че се носим надолу по течението, на север, значи сме изскочили някъде на юг от Мемфис.
От двете страни, докъдето поглед стига, се бяха разпрострели обвити в мараня заблатени зелени брегове, по които като стълбове се извисяваха палми. Тук-там се мяркаха и къщи. По пътя покрай реката изтрополи очукан пикап. Отляво се плъзна платноходка. Никой не ни обръщаше внимание.
Не знаех къде точно се намираме. Можеше да е навсякъде по Нил. Но ако се съдеше от положението на слънцето, вече наближаваше пладне. Бяхме хапнали и бяхме поспали в царството на баща ми, защото смятахме, че докато пазим Сетне, сигурно няма да можем да мигнем. Не се чувствах отпочинал, но явно бяхме прекарали долу повече време, отколкото си мислех. Денят напредваше. Утре по изгрев-слънце бунтовниците щяха да нападнат Първи ном и Апоп щеше да се въздигне.
Зия стоеше до мен на носа. Беше си взела душ и се беше преоблякла в други — чисти — дрехи като на командос: бежова тениска без ръкави, масленозелен панталон с джобове отстрани, втъкнат в ботушите. Сигурно не ви звучи като кой знае какво, но на сутрешното слънце Зия ми изглеждаше красива. Най-хубавото бе, че присъстваше тук лично, а не беше отражение в купа за гадаене или shabti. Когато вятърът смени посоката си, усетих, че шампоанът й дъхти на лимон. Бяхме се подпрели с ръце на перилата и китките ни се докосваха, но Зия явно не възразяваше. Кожата й беше топла, сякаш тя беше вдигнала температура.
— За какво си мислиш? — попитах я аз.
Беше й трудно да насочи вниманието си към мен. Отблизо се чувствах като хипнотизиран от зелените и черните точици в кехлибарените й очи.
— Мислех си за Ра — отговори Зия. — И кой се грижи днес за него.
— Сигурен съм, че е добре.