— Къде точно? — попитах аз. — Мемфис е бил голям.
Сетне замърда вежди.
— Правилно си разбрал. Леле, само как съм се забавлявал на Улицата на комарджиите… но както и да е. Колкото по-малко знаеш, приятелю, толкова по-добре. Само това оставаше — онзи коварен Хаос да открадне информация от съзнанието ти! И понеже стана дума, наистина си е чудо, че още не е разчел намеренията ти и не е пратил някое гадно чудовище да те спре. Наистина трябва да поработиш, за да защитиш по-добре мислите си. Четат се прекалено лесно. Колкото до приятелката ти тук… — Той се наведе ухилен към мен. — Искаш ли да научиш какво си мисли тя?
Зия разбираше повече от мен от Лентите на Хатор. Ивицата плат около врата на Сетне в миг се пристегна и се превърна в красива розова яка с връв, промушена в нея. Сетне се задави и се хвана за гърлото. Зия сграбчи другия край на връвта.
— Ние с теб, Сетне, ще посетим кабината на щурвала — оповести тя. — Или ще кажеш на капитана къде точно отиваме, или няма да си поемеш и глътка въздух повече. Ясно ли е?
Не изчака отговор. Всъщност Сетне не можеше и да го даде. Зия го затегли по палубата и после по стълбите като много непослушно псе.
Веднага щом се скриха в капитанската кабина, до мен се изкикоти някой.
— Това ми напомни да не я ядосвам, за да не я виждам в лоша светлина.
Инстинктите на Хор се задействаха. Още преди да съм разбрал какво става, призовах от Дуат khopesh и опрях извитото острие до гръкляна на своя гост.
— Виж ти! — възкликна богът на Хаоса. — Така ли посрещаш стария си приятел?
Сет се облегна нехайно на перилата, беше в черен костюм с жилетка и с бомбе на главата в същия стил. На фона на кървавочервената му кожа дрехите изпъкваха изумително. Последния път, когато го бях видял, Сет беше гологлав. Сега беше с коса, която бе сплетена на плитки с рубини в тях. Черните му очи проблясваха зад малките кръгли очила. Изтръпнал, си дадох сметка, че Сет изглежда като Еймъс.
— Престани! — казах му и натиснах острието върху врата му. — Няма да се подиграваш на чичо.
Сет явно се обиди.
— Как така да се подигравам? Скъпо момче, подражанието е най-искрената разновидност на ласкателството! А сега не може ли, ако обичаш, да поговорим като възпитани полубогове?
Той избута с пръст khopesh от врата си. Аз свалих острието. Вече бях преодолял първоначалното стъписване и не можех да не призная, че ми е любопитно какво иска Сет.
— Защо си тук? — попитах.
— О, избери си причина. Утре настъпва краят на света. Може би съм искал да се сбогувам. — Той се ухили и ми махна с ръка. — Чао! Или може би съм искал да ти обясня. Или да те предупредя.
Хвърлих един поглед към капитанската кабина. Не видях Зия. Никой не биеше тревога. Явно никой не бе забелязал, че на кораба ни току-що се е появил богът на злото.
Сет проследи погледа ми.
— Какво ще кажеш за Сетне, а? Много си го обичам.
— То оставаше да не го обичаш — промърморих аз. — Твоето име ли носи?
— Не. Сетне е само прякор. Истинското му име е Хемвасет, така че разбираш защо Сетне му харесва повече. Дано не те убие още сега. Много е забавен… докато не те убие.
— Това ли искаше да ми обясниш?
Сет си намести очилата.
— Не, не. Исках да ти обясня за Еймъс. Останал си с погрешна представа.
— Имаш предвид това, че се всели в него и се опита да го унищожиш ли? — попитах аз. — И за малко не унищожи разума му? И че сега искаш да го направиш още веднъж?
— За първите две неща си прав. За последното не. Еймъс ме повика сам, малкият. Проумей, че ако той не притежаваше някои от моите качества, изобщо нямаше да успея да нахлуя в съзнанието му. Еймъс ме разбира.
Стиснах меча.
— И аз те разбирам. Ти си зъл.
Сет се засмя.
— Сам ли се досети? Така значи, богът на злото е зъл? Такъв съм си, но не само. Не съм и чист Хаос. След като прекарах известно време в главата на Еймъс, той го разбра. Аз съм като импровизационния джаз, който той обича: хаос в реда. Ето какво ни свързва. И пак продължавам да съм бог, Картър. Аз съм… как ли му викате? Вярната опозиция.