Бикът тропна с копито по пиедестала и скочи от него. Зия ме издърпа да се върна в коридора.
— Готово! — викна Сетне. — Точно както на тържествата в чест на Сед. Докажи, малкият, че си достоен за престола на фараона. Бягай, или ще умреш!
Бикът се спусна.
Един меч щеше да ми свърши наистина добра работа. Нямах нищо против да получа и матадорско наметало и копие. Или бойна пушка. Ние със Зия хукнахме назад през катакомбите и бързо видяхме, че сме се изгубили. Бяхме постъпили глупаво, като бяхме оставили Сетне да ни води през лабиринта. Трябваше да пускам трохи или да оставям по стените йероглифи или други знаци.
Надявах се тунелите да са тесни за бика Апис. Къде ти такъв късмет! Чух как каменните стени отзад тътнат, докато бикът си проправяше път. Имаше и друг звук, който ми хареса още по-малко: глухо бръмчене като от взрив. Не знам какво беше, но ме накара да се завтека още по-бързо.
Сигурно сме минали по десетина коридора. Във всеки имаше двайсетина-трийсет саркофага. Не можех да повярвам, че тук, долу, има толкова много мумифицирани Аписи — цели столетия на бикове. Чудовищният ни каменен приятел отзад ревеше, събаряше скалите и се промушваше през тунелите.
Погледнах веднъж назад и съжалих. Бикът се приближаваше бързо, а кобрата върху челото му бълваше огън.
— Насам! — кресна Зия.
Издърпа ме в един страничен коридор. В дъното имаше отворен вход, през който се лееше нещо като дневна светлина. Втурнахме се към него.
Надявах се да е изход. Но се озовахме в поредното кръгло помещение. В средата нямаше статуя на бик, отстрани обаче бяха наслагани четири грамадни каменни саркофага. По стените беше нарисуван кравешкият рай: крави, на които дават храна, крави, които палуват по пасища, крави, пред които някакви смешни човечета се прекланят. Дневната светлина струеше от шахта в сводестия таван, на шест метра над нас. Прашният въздух беше разсечен от лъч слънчева светлина, който падаше като прожектор в средата на пода, но нямаше как да избягаме през шахтата. Дори да се превърнех в сокол, отворът беше много тесен, а и дума не можеше да става да зарежа Зия сама.
— Няма изход — каза тя.
— ХРЪЪЪЪФ!
На вратата изникна бикът Апис, който препречи пътя ни. Украшението му за глава — кобрата, изсъска.
Започнахме да отстъпваме заднишком, докато не се озовахме на топлото слънце. Виждаше ми се жестоко да умрем тук, затиснати под хиляди тонове скала, докато гледаме слънцето.
Бикът удари с копито по пода. Пристъпи напред, след това се поколеба, сякаш слънчевата светлина го притесняваше.
— Ами ако мога да разговарям с него? — казах аз. — Той е свързан с Озирис, нали така?
Зия ме погледна, сякаш бях луд — какъвто си и бях, — но не ми хрумваше нищо по-добро.
Тя приготви вълшебната пръчка и жезъла.
— Ще те прикривам.
Пристъпих към чудовището и му показах празните си ръце.
— Добро биче. Аз съм Картър Кейн. Озирис ми е баща, нещо като баща де. Дали да не сключим примирие и…
Кобрата блъвна огън в лицето ми.
Тъкмо да ме превърне в изключително хрупкав Картър, когато Зия кресна заповед. Залитнах назад, а жезълът й пое струята пламъци, глътна ги като прахосмукачка. Зия разсече с вълшебната пръчка въздуха и около бика Апис като взрив изникна трепкаща червена огнена стена. За беда, бикът продължи да си стои там и да ни зяпа, здрав и невредим.
Зия изруга.
— Явно сме в задънена улица с огнената магия.
Бикът наведе рога.
В мен надделяха инстинктите на бог на войната.
— Прикрий се!
Зия се метна в едната посока. Аз — в другата. Слънчевият диск на бика светеше и бръмчеше, после изстреля златен лъч топлина точно към мястото, където бяхме стояли. Едва успях да се скрия зад един саркофаг. От дрехите ми излизаше пара. Подметките на обувките ми се бяха стопили. Там, където лъчът бе ударил пода, той бе почернял и бе станал на мехурчета, сякаш скалата беше достигнала точката си на кипене.
— Крави с лазерни лъчи? — възмутих се аз. — Изобщо не е честно!
— Картър! — извика Зия от другия край на помещението. — Добре ли си?
— Налага се да се разделим! — креснах й в отговор. — Аз ще отклоня вниманието на бика. А ти се измъквай.
— Моля? А, не.
Бикът се извърна към звука на гласа й. Трябваше да действам бързо.