Аватарът ми едва ли щеше да свърши някаква работа в такова тясно пространство, но аз имах нужда от силата и бързината на бога на войната. Призовах могъществото на Хор. Около мен затрепка синя светлина. Имах чувството, че кожата ми е дебела като стомана, а мускулите ми — яки като хидравлично бутало. Изправих се, стоварих юмруци върху саркофага и го превърнах в купчина камъни и прах от мумия. Вдигнах едно парче от капака — сто и петдесет килограмов каменен щит, после се спуснах към бика.
Блъснахме се един в друг. Успях някак да се закрепя на крака, но трябваше да впрегна всичките си магически сили. Бикът измуча и ме притисна. Кобрата блъвна още огън, който се претърколи над щита ми.
— Махай се оттук, Зия! — креснах аз.
— Няма да те оставя!
— Трябва да се махнеш! Не мога да…
Настръхнах целият още преди да съм чул бръмченето. Каменната ми плоча се разпадна сред златиста светкавица и аз отхвърчах назад, след което се блъснах в поредния саркофаг.
Всичко пред очите ми се размаза. Чух, че Зия крещи. Когато отново можех да виждам, забелязах, че тя е застанала насред помещението и обвита в слънчева светлина, повтаря заклинание, което не знаех. Беше привлякла вниманието на бика и така вероятно ми беше спасила живота. Но още преди да извикам, бикът насочи слънчевия си диск и изстреля право по Зия свръхнажежен лазерен лъч.
— Не! — изпищях аз.
Светлината ме заслепи. Горещината изсмука кислорода в белите ми дробове. Беше изключено Зия да е оцеляла след такъв удар.
Но след като златистата светлина помръкна, Зия пак си беше там. Около нея пламтеше плътен щит във вид на… във вид на обвивка на скарабей. В очите й гореше оранжев огън. Около нея се виеха пламъци. Тя погледна бика и каза с гърлен дрезгав глас, който определено не беше нейният:
— Аз съм Хепри, изгряващото слънце. Няма да допусна да ме отричат.
Чак след време включих, че го е казала на древноегипетски.
Зия протегна рязко ръка. Към бика Апис се изстреля мъничка комета и чудовището лумна — изпадна внезапно в паника и започна да се върти и да блъска с копита. Краката му се подкосиха. То се свлече и се превърна в купчина овъглени отломъци, над които се виеше дим.
Изведнъж в помещението стана тихо. Беше ме страх да се помръдна. Зия още беше обгърната с огън, който като че ли се разпалваше: в началото беше жълт, после бял. Зия стоеше като в унес. Сега златният скарабей на врата й определено пушеше.
— Зия!
Главата ми щеше да се пръсне, но аз успях да се изправя.
Зия се обърна към мен и вдигна поредното огнено кълбо.
— Недей! — рекох. — Аз съм. Картър.
Тя се поколеба.
— Картър!…
Върху лицето й се изписа объркване, после страх. Оранжевите пламъци в очите й угаснаха и тя се строполи в езерцето слънчева светлина.
Изтичах при нея. Опитах се да я вдигна на ръце, но кожата й беше гореща и не можех да я докосна. Златният скарабей беше оставил върху гърлото й ужасен белег от изгорено.
— Вода — промълвих на себе си. — Трябва ми вода.
Никога не съм бил добър с вълшебните думи, но все пак извиках:
— Maw!
Над нас блесна символът:
Във въздуха изникнаха няколко кубически метра вода, която се изля отгоре ни. От лицето на Зия се вдигна пара. Тя се закашля и се задави, но не се събуди. Температурата й още беше опасно висока.
— Ще те изнеса оттук — обещах аз и я вдигнах на ръце.
Не ми трябваше силата на Хор. В тялото ми течеше толкова много адреналин, че не чувствах собствените си рани. В коридора се блъснах право в Сетне, който се разминаваше с мен.
— Ей, приятелю! — Той се обърна и затича редом до мен, като размахваше дебел свитък папирус. — Браво на мен! Взех „Книгата на Тот“!
— За малко да убиеш Зия — троснах се аз. — Изведи ни оттук… НЕЗАБАВНО!
— Добре де, добре — отвърна той. — Успокой се.
— Отвеждам те обратно в Съдилището на татко — заканих се аз. — Лично ще те натикам в устата на Амит, както се тика клон в резачка за дърва.
— Ау, колко си голям! — Сетне ме поведе нагоре по наклонения коридор, за да се върнем в останалите от разкопките тунели с електрическото осветление. — Какво ще кажеш, дали първо да не те изведем оттук? Не забравяй, още ти трябвам, за да разчета книгата и да намеря сянката на Змея. После ще видим каква е работата с тая резачка за дърва, искаш ли?