— Е, кой не ги обича? — заявих аз. — Очарователни малки… бръмчалки. Но да ти кажа, тук сме по работа.
Започнах да обяснявам за Бес и сянката му.
Нейт ме прекъсна, като размаха стрелата.
— Знам защо сте тук. Другите ми казаха.
Аз навлажних устни.
— Кои други?
— Руските магьосници — отговори жената. — Бяха ужасна плячка. След тях наминаха и няколко демона. Не бяха по стока от руснаците. Всички искаха да ви убият.
Приближих се една крачка до Уолт.
— Ясно. Значи ти…
— Избих ги, разбира се — отговори Нейт.
Уолт издаде звук, нещо средно между мърморене и скимтене.
— Защо си ги избила… защото са лоши ли? — попита той обнадежден. — Знаела си, че демоните и магьосниците са се сдушили с Апоп, нали? Това е заговор.
— Разбира се, че е заговор — съгласи се Нейт. — В него участват всички: обикновените простосмъртни, магьосниците, демоните, данъчните инспектори. Но аз няма да им се дам току-така. Който проникне в земите ми, ще си плати. — Тя ми се усмихна сурово. — Взимам трофеи.
Нейт извади изпод яката на военното си яке връвчица. Трепнах — очаквах да видя някакви ужасии… хм, дори не ми се говори какви. Но на връвчицата бяха накачени опърпани квадрати плат: памучен, ленен, копринен.
— Джобове — довери ни с дяволито пламъче в очите богинята.
Уолт веднага се пипна инстинктивно отстрани по анцуга.
— Хм… взела си им джобовете?
— За жестока ли ме мислиш? — попита Нейт. — О, да, събирам джобовете на враговете.
— Ужас — простенах аз. — Не знаех, че демоните имат джобове.
— О, имат, имат, как да нямат. — Тя се огледа и в двете посоки явно за да се увери, че не ни подслушват. — Просто трябва да знаеш къде да търсиш.
— Точно така — отвърнах. — Та сме дошли, за да намерим сянката на Бес.
— Да — рече богинята.
— Доколкото разбрах, си приятелка на Бес и Таурт.
— Така е. Харесвам ги. Те са грозни. Според мен не са сред заговорниците.
— О, определено не са. Затова сигурно ще ни покажеш сянката на Бес, а?
— Бих могла. Пребивава в царството ми — в здрача на дълбоката древност.
— Къде, къде… и сега какво?
Съжалих, че съм попитала.
Нейт опъна с тетивата стрелата и я запрати в небето. Докато тя се издигаше, въздухът се нагъна. Из околността плъзна ударна вълна и на мен за миг ми се зави свят.
След като примигнах, видях, че следобедното небе е станало по-яркосиньо и е изпъстрено с оранжеви облаци. Въздухът беше свеж и чист. Над нас летяха ята гъски. Палмите бяха по-високи, тревата — по-зелена…
/_Да, Картър, знам, че звучи смешно. Но от другата страна тревата наистина си беше по-зелена._/
Сега на мястото на кирпичените развалини се издигаше горд храм. Ние с Уолт и Нейт бяхме извън стените, които се извисяваха на десет метра и яркобели, блестяха на слънцето. Целият комплекс беше с площ поне десет квадратни километра. В средата на лявата стена блещукаше порта със златен филигран. Имаше път с каменни сфинксове от двете страни, който водеше към реката, а там бяха закотвени платноходи.
Дали съм се объркала ли? Да. Но го бях изживявала и друг път, когато в Залата на епохите бях докоснала завесите от светлина.
— В миналото ли сме? — предположих аз.
— В здрача на миналото — поправи ме Нейт. — В един спомен. Това е моето убежище. То може да се превърне и в място, където ще бъдете погребани, ако по време на лова не успеете да се спасите.
Аз застанах нащрек.
— В смисъл… че ще ловиш нас ли? Но ние не сме ти врагове! Бес ти е приятел. Би трябвало да ни помагаш!
— Сейди е права — намеси се и Уолт. — Твой враг е Апоп. Утре сутринта той ще унищожи света.
Нейт изсумтя.
— Краят на света ли? Предричат го, откакто свят светува. Вие, простосмъртните, нали сте си мекушави, не обърнахте внимание на предупредителните знаци, аз обаче съм се подготвила. Имам си подземен бункер и съм се запасила в него с храна, чиста вода и достатъчно оръжие и боеприпаси, за да дам отпор на войската на зомбитата.
Уолт сключи вежди.
— Каква войска на зомбита?
— Човек никога не знае — тросна се Нейт. — Важното е, че ще надживея апокалипсиса. Ще надживея земята. — Тя заби пръст в мен. — Знаеш ли, че шест неща по палмата стават за ядене?
— Хм…
— И никога няма да ми е скучно — продължи тя, — тъй като съм и богиня на тъкачите. Имам връв, ще ми стигне да си плета макраме цяло хилядолетие.