Не знаех какво да отговоря, тъй като нямах представа какво е макраме.
Уолт вдигна ръце.
— Страхотно, Нейт, но Апоп ще се въздигне утре. Ще погълне слънцето, ще потопи света в мрак и ще остави цялата земя да се срути отново в Морето на Хаоса.
— Аз ще бъда на сигурно в бункера — настоя Нейт. — Ако ми докажеш, че си приятел, а не противник, може би ще ти помогна с Бес. После можеш да дойдеш при мен в бункера. Ще те науча как да оцеляваш. Ще имаме дажби храна — като във войската — и от джобовете на враговете ще тъчем нови дрехи.
Ние с Уолт се спогледахме. Богинята не беше наред. За беда, имахме нужда от помощта й.
— Значи искаш да ни гониш като по време на лов — казах аз. — И от нас се очаква да оцелеем…
— До залез-слънце — уточни тя. — Ако дотогава ми се изплъзнете, ще дойдете да живеете в бункера ми.
— Имам контрапредложение — заявих тихо. — Никакъв бункер. Ако победим, ще ни помогнеш да намерим сянката на Бес, но и ще се сражаваш на наша страна срещу Апоп. Ако наистина си богиня на войната, на лова и така нататък, би трябвало да се радваш на хубавата битка.
Нейт се усмихна.
— Става! Дори ще ви дам пет минути предимство. Но ви предупреждавам: не губя никога. След като ви убия, ще ви взема джобовете!
— Как само се пазариш — отвърнах аз. — Но добре.
Уолт ме сръга с лакът.
— Хм, Сейди…
Стрелнах го с поглед, да го спра. Както личеше, нямаше начин да се изплъзнем от този лов, но вече ми беше хрумнало как да отървем кожите.
— Започнахме — викна Нейт. — Можете да ходите навсякъде по моите земи, които всъщност обхващат цялата делта. Няма значение. Ще ви намеря.
Уолт каза:
— Но…
— Вече четири минути — предупреди Нейт.
Направихме единственото разумно нещо. Обърнахме се и побягнахме.
— Какво е макраме? — креснах, докато тичахме презглава из гъсталака.
— Начин на плетене — обясни Уолт. — Защо говорим за това?
— Не знам — признах си. — Просто ми беше интер…
Светът се преобърна… по-точно, преобърнах се аз.
Установих, че вися с краката нагоре в мрежа от върви, които ми боцкаха.
— Ето какво е макраме — каза Уолт.
— Страхотно. Свали ме долу.
Той, нали си беше практичен, извади от раницата нож и успя да ме освободи, аз обаче бях сигурна, че сме изгубили почти цялата преднина от началото. Слънцето се беше снишило още малко към хоризонта, но колко още трябваше да оцеляваме: половин час? Един?
Уолт затърси из раницата и за кратко се замисли дали да не извади белия восъчен крокодил.
— Може би Филип?
— Не — отвърнах аз. — Не можем да влезем в челен сблъсък с Нейт. Трябва да й се изплъзнем. Можем да се разделим…
— Тигър. Лодка. Сфинкс. Камили. Няма невидимост — мърмореше той, докато оглеждаше амулетите. — Защо нямам амулет за невидимост?
Аз потреперих. Последния път, когато бях опитала невидимост, не се беше получило особено добре.
— Тя, Уолт, е богиня на лова. Едва ли ще я заблудим с магия, с която да се скрием, дори и да ти се намираше такава.
— Тогава какво? — попита той.
Допрях пръст до гърдите му и почуках по единствения амулет, който той не криеше: същия като моя.
— Амулетите shen ли? — Уолт примига. — Но как ще ни помогнат?
— Разделяме се и печелим време — обясних аз. — Чрез амулетите можем да разменяме мисли, нали така?
— Ами… да.
— И амулетите могат да ни телепортират теб при мен и мен при теб, нали?
Уолт се смръщи.
— Изработил съм ги така, че да го правят, но…
— Ако се разделим — продължих аз, — на Нейт ще й се наложи да избере единия, когото да проследи. Отдалечаваме се възможно най-много един от друг. Ако Нейт намери първо мен, ти ме телепортираш с амулета и аз вече няма да съм в опасност. Или обратното. После се разделяме отново и продължаваме в същия дух.
— Блестящо — призна той. — При условие, че амулетите се задействат бързо. И не изгубим мисловната връзка. И Нейт не убие единия, преди той да е повикал другия на помощ. И…
Долепих пръст до устните му.
— Хайде да приключим с „блестящо“.
Той кимна, после ме целуна набързо.
— Успех.
Смешник, защо ги прави тия работи точно когато не бива да се разсейвам! Хукна на север и след миг на зашеметеност аз пък се завтекох на юг.