Златната порта зееше отворена. Широката улица със сфинксовете водеше право в комплекса. Никаква стража, никакви жреци. Нейт може би ги беше изтребила до крак и им беше взела джобовете или пък всички бяха в бункера и се готвеха за нашествието на зомбитата.
Хмм. Реших, че последното място, където Нейт ще тръгне да ме търси, е базовият й лагер. Пък и Таурт беше видяла сянката на Бес именно върху крепостния вал. Щеше да стане още по-добре, ако откриех сянката без помощта на Нейт.
Хукнах към портата, като попоглеждах подозрително сфинксовете. Никой от тях не оживя. В огромния двор вътре имаше два обелиска със златни върхове. Между тях сияеше статуя на Нейт в древноегипетско облекло. В краката й като военна плячка бяха струпани щитове и стрели.
Огледах стените наоколо. Към защитния вал водеха няколко стълбища. Залязващото слънце хвърляше колкото искаш дълги сенки, но аз търсех очертания като от джудже. Таурт беше предложила да повикам сянката. Тъкмо да опитам, когато чух в ума си гласа на Уолт: „Сейди!“.
Ужасно трудно е да се съсредоточиш, когато животът на някого зависи от теб.
Стиснах амулета shen и пророних:
— Хайде. Хайде.
Представих си, че Уолт стои до мен, за предпочитане без стрела, забита в него. Примигнах, и готово! Той за малко да ме събори, докато ме прегръщаше.
— Тя… тя щеше да ме убие — обясни задъхан. — Но първо поиска да поговорим. Заяви, че й харесал номерът ни. Щяла да ни съсече с гордост и да ни вземе джобовете.
— Супер — отвърнах аз. — Пак ли се разделяме?
Уолт погледна през рамото ми.
— Виж, виж, Сейди.
Посочи северозападния ъгъл на стените, където имаше кула, щръкнала над защитния вал. Докато небето почервеняваше, сенките отстрани на кулата започнаха да се топят бавно, но една остана: силуетът на набит дребосък с бухлата коса.
Имам опасения, че си забравихме плана. Завтекохме се заедно към стъпалата и се качихме на стената. Много скоро вече стояхме на парапета и гледахме сянката на Бес.
Сетих се, че сигурно сме точно на мястото, където Таурт и Бес са се държали за ръце в нощта, която тя беше описала. Бес беше казал истината: беше оставил сянката си тук, така че тя да е щастлива дори когато той не е.
— О, Бес… — Имах чувството, че сърцето ми се свива и се превръща във восъчен shabti. — Как ще я заловим, Уолт?
Някой каза зад нас:
— Няма да я залавяте.
Ние се обърнахме. Нейт стоеше на защитния вал на няколко метра от нас. Беше опънала с лъка две стрели. Представих си, че от такова разстояние тя изобщо няма да се затрудни да ни улучи и двамата.
— Добър опит — призна богинята. — Но по време на лов побеждавам само аз.
14. Забавления с раздвоение на личността
Точно време да призова Изида ли?
Може би. Но дори и тя да откликнеше, се съмнявах, че ще успея да направя магия, преди Нейт да е изстреляла стрелите. И да разгромях богинята на лова, имах чувството, че тя ще го сметне за измама, задето съм използвала срещу нея мощта на друга богиня. И сигурно щеше да реши, че участвам в заговора на руснаците, зомбитата и данъчните инспектори.
Колкото и луда да беше Нейт, имахме нужда от помощта й. Тя щеше да бъде много по-полезна, ако запращаше стрелите си по Апоп, вместо да си седи в бункера и да шие якета от джобове и завързани на възли върви.
Мислите ми препускаха като обезумели. Как да надделея над богинята на лова? Не знаех много за ловците, ако не броим приятеля на дядо, майор Макнийл, от Дома на пенсионера, който все разказваше за… Ах!
— Много жалко, наистина — изпелтечих.
Нейт се поколеба, както и се бях надявала.
— Какво? — попита тя.
— Всъщност за ядене стават не шест, а седем неща в палмата — засмях се аз.
Тя се свъси.
— Невъзможно!
— О, така ли? — вдигнах аз вежди. — Живяла ли си някога край Ковънт Гардън? Провирала ли си се някога по пътеките в дивата пустош на Камдън Лок, за да знаеш?
Лъкът на Нейт се сниши малко.
— Тези места не ги познавам.
— Така си и мислех — заявих победоносно. — О, колко много неща можем да си разкажем, Нейт. Как да оцелееш. Веднъж карах цяла седмица на стари бисквити и сока на „Райбина“.
— Това растение ли е? — поинтересува се богинята.
— С всички хранителни съставки, от които се нуждаеш, за да останеш жива — уверих я аз. — Стига да знаеш къде да я купиш… да я намериш де.