Точно тогава Анубис ме подмина и стисна Уолт за раменете. Е… беше си неочаквано.
Бързо обаче видях, че го е хванал, та Уолт да не се строполи. По лицето му бяха избили капчици пот. Главата му беше климнала надолу, краката му се подкосяваха, сякаш някой бе отрязал последния конец, на който Уолт се е държал. Анубис го положи внимателно на земята.
— Остани с мен, Уолт — подкани. — Трябва да довършим нещата.
— Какви неща? — креснах аз. Не знам какво ме прихвана, но имах чувството, че някой ме е изрязал с фотошоп от корицата на моята книга. А ако има нещо, с което не съм свикнала, то това е да бъда пренебрегвана. — Какво правиш тук, Анубис? Какво ви става на вас двамата? И какви неща, да му се не види?
Той ме погледна свъсен, сякаш беше забравил, че и аз съм там. Това не допринесе особено за доброто ми настроение.
— Сейди…
— Опитах се да й кажа — простена Уолт.
Анубис му помогна да седне, въпреки че той още си изглеждаше ужасно.
— Ясно — рече Анубис. — Май не си успял да кажеш и дума.
Уолт намери сили да се усмихне едва-едва.
— Само да беше видял как Сейди обяснява на Нейт за Желираните човечета. Беше като… знам ли, като словесен товарен влак. Богинята нямаше никакъв шанс.
— Да, видях — потвърди Анубис. — Беше трогателно — по дразнещ начин.
— Моля? — ахнах, чудех се кого от двамата първо да ударя.
— А когато почервеня… — допълни Анубис, сякаш съм интересен екземпляр.
— Беше много сладка — съгласи се Уолт.
— Е, реши ли? — попита го Анубис. — Това е последната ни възможност.
— Да. Не мога да я оставя.
Анубис кимна и го стисна за рамото.
— Аз също. Но първо сянката?
Уолт се закашля и лицето му се сгърчи от болка.
— Да. Докато не е станало твърде късно.
Не мога да твърдя, че съм разсъждавала трезво, но едно беше очевидно: тези двамата ме бяха одумвали зад гърба ми много повече, отколкото смятах. Какво, по дяволите, си бяха говорили за мен? Забравете за Апоп и как той поглъща слънцето — това бе най-големият ми кошмар.
Какво означаваше, че и двамата не могат да ме оставят? Звучеше си доста зловещо да го чуеш от момче, което умира, и от бог на смъртта. Бяха влезли в заговор…
О, ужас. Започвах да разсъждавам като Нейт. Не след дълго щях да се спотайвам в някой бункер, да ям войнишки дажби и да дърдоря, докато пришивам един към друг джобовете на всички момчета, които са ме зарязвали.
Анубис помогна с усилие на Уолт да стигне при сянката на Бес, която бързо се стопяваше в здрача.
— Можеш ли? — попита го.
Той прошепна нещо, което не разбрах. Ръцете му трепереха, но Уолт извади от раницата парче восък и започна да го мачка, за да направи shabti.
— Сетне го изкара много сложно, но сега виждам. Лесно е. Нищо чудно че боговете са искали тези познания да не попадат в ръцете на обикновените простосмъртни.
— Моля? — прекъснах го аз.
Двамата ме погледнаха.
— Здравейте, аз съм Сейди Кейн. Не искам да се намесвам в момчешкия ви разговор, но какво всъщност правите?
— Хващаме сянката на Бес — обясни Анубис.
— Но… — Сякаш бях онемяла. Толкоз за словесния товарен влак. Бях се превърнала в словесен влак, претърпял катастрофа. — Но ако това е работата, която обсъждахте, какви бяха тези приказки кой какво решение е взел и че не искате да ме изоставяте, а също…
— Сейди — рече Уолт, — ако не действаме незабавно, ще изгубим сянката. Наблюдавай магията, за да можеш да я повториш със сянката на Змея.
— Няма да умираш, Уолт Стоун. Забранявам.
— Заклинанието не е трудно — продължи той, без да обръща внимание на молбата ми. — От обикновените е, с думите „сянката на Бес“ вместо „Бес“. След като сянката бъде погълната, трябва да направиш магия за привързване, за да я задържиш. После…
— Престани, Уолт!
Трепереше така, че зъбите му тракаха. И да му хрумне точно сега да ми дава уроци по магия!
— После за проклятието трябва да застанеш пред Апоп — поясни той. — Ритуалът се извършва, както обикновено. Сетне излъга за тази част, в заклинанието няма нищо особено. Трудно е само да откриеш сянката. За Бес просто направи магията в обратна последователност. Би трябвало да се справиш и от разстояние, тъй като става въпрос за бяла магия. Сянката сама ще пожелае да ти помогне. Изпрати sheut да намери Бес и тя би трябвало… тя би трябвало да го върне.