Първият проблем: как да държа демона далеч от Зия. Тя още беше замаяна и напълно беззащитна. Впрегнах всичките си магически способности и казах:
— N’dah.
Защити!
Около Зия затрепка синя светлина. Изведнъж си спомних ужасен как миналата пролет съм я намерил във водния й гроб. Ако тя се събудеше, похлупена от синя енергия, и решеше, че отново е затворена като в тъмница…
— О, Зия — подхванах. — Не исках да…
— УБИЙ!
Окървавената секира се надигна от развалините на помещението отсреща. На главата му се беше набучила пухена възглавница и от нея по цялата му униформа се сипеше гъша перушина.
Изхвърчах в коридора и се насочих към стълбището, като хвърлих един поглед през рамо, за да се уверя, че капитанът е тръгнал след мен, а не към Зия. Извадих късмет — вървеше по петите ми.
Качих се на палубата и креснах:
— Сетне!
Призракът не се виждаше никъде. Светлинките, които всъщност бяха екипажът, се стрелкаха като полудели, бръмчаха трескаво наоколо, блъскаха се в стените, кръжаха около комините, спускаха и вдигаха мостика ей така, без видима причина. Предположих, че са загубени без Окървавената секира, който да им дава указания.
Речният кораб препускаше по Реката на Нощта и криволичеше като пиян по течението. Плъзнахме се между две назъбени скали, които преспокойно можеха да стрият на прах корпуса, после се спуснахме по водопад и цопнахме така, че чак зъбите ми затракаха. Погледнах към капитанската кабина и видях, че зад щурвала няма никой. Беше истинско чудо, че още не сме се разбили. Трябваше да овладея кораба.
Затичах се към стълбите.
Когато бях преполовил пътя, сякаш от дън земя изникна Окървавената секира. Замахна с глава към корема ми и ми разпра тениската. Ако имах по-голямо шкембе — не, не ми се мисли за това. Залитнах назад, като се хванах за пъпа. Окървавената секира само ме беше одраскал по кожата, но направо ми призля, щом видях кръвта по пръстите си.
„Голям воин съм, няма що“, скастрих се.
За късмет, Окървавената секира беше забил в стената главата си… острието де. Още се опитваше да я издърпа, като мърмореше:
— Нова заповед: убий Картър Кейн. Отведи го в Демонската земя. Постарай се да извърви пътя само в едната посока.
Каква Демонска земя?
Стрелнах се по стълбите и после в капитанската кабина.
Реката около кораба беше като кипнала от разпенените бързеи. От мъглата изникна каменен стълб, който издра кораба отдясно и отнесе част от перилата. Свърнахме настрани и набрахме скорост. Някъде отпред чух тътена на милиони тонове вода, устремила се към забвението. Носехме се към водопад.
Огледах се отчаяно — да намеря брега. През гъстата мъгла и мрачната сивкава светлина на Дуат не се виждаше почти нищо, но все пак ми се стори, че на стотина метра от носа съм зърнал запалени огньове и тънка черта, може би плаж.
Демонската земя ми звучеше страшно, но не чак толкова, както да паднем от водопад и да се разбием на парчета. Дръпнах шнура на камбаната за тревога и завъртях щурвала — да е на мястото си, като насочих кораба към брега.
— Убий Кейн!
Лъснатият до блясък ботуш на капитана ме изрита по ребрата и ме запрати право през левия прозорец. Стъклото се натроши и се посипа по гърба и краката ми. Отскочих от топлия комин и се приземих с все сила на палубата.
Всичко пред очите ми се размаза на петно. Раната на стомаха ми смъдеше. Имах чувството, че някой тигър си е играл да ми дъвче краката, и ако се съди от парливата болка в хълбока ми, май, докато бях падал, си бях счупил няколко ребра.
Като цяло, това не бе от най-приятните ми бойни изживявания.
„Ей! — повика ме наум Хор. — Нямаш ли намерение да ме призовеш на помощ, или смяташ да умреш в самота?“
„Да, заяждай се, заяждай се — подметнах му аз. — Много помага.“
Да си призная, не мислех, че са ми останали сили да призовавам аватара си, пък било то и с помощта на Хор. Бях направо изтощен от битката с бика Апис, а това беше преди демонът секира да ме погне и да ме изрита през прозореца.
Чувах, че Окървавената секира слиза обратно по стълбите. Опитах се да се изправя и от болката за малко да припадна.
„Оръжие — казах на Хор. — Трябва ми оръжие.“
Пресегнах се към Дуат и извадих оттам едно щраусово перо.