Но този човек ме заинтригува с младостта си и със своето невинно лице. При това, аз скучаех в тая дупка след местата, където ми се бе случвало да работя преди. А когато в продължение на три месеца не правиш нищо друго, освен да обслужваш неудачни търговски пътници и нежни двойчици с пътеводители, ще се зарадваш на всичко, което предрича поне някакво развлечение.
Последвах новопристигналия в неговата стая и се осведомих дали не му е нужно нещо. С въздишка на облекчение той тръсна кошницата върху кревата, свали си шапката, изтри чело и чак тогава се обърна към мене.
— Женен ли сте? — попита.
Изглеждаше безсмислено да се задава подобен въпрос на един лакей, но доколкото го задаваше мъж, не се разтревожих.
— Как да ви кажа — викам, — не съвсем. — Тогава бях само сгоден и то не със своята бъдеща жена. — Но няма значение, ако ви е нужен съвет…
— Не е там работата — прекъсна ме той. — Само, моля ви, не се смейте. Ако бяхте женен, щяхте да ме разберете по-добре. Има ли тук при вас разумни жени?
— Жени при нас има — викам. — А виж, разумни ли са или не, зависи от коя страна се гледа. Обикновени жени. Да извикам ли камериерката?
— Да, да — зарадва се той. — Не, почакайте минутка. Първо да отворим.
Той се зае с въженцата, после ги заряза и се разсмя.
— Не — вика. — Отвържете ги вие. Отваряйте внимателно, чака ви изненада.
Не обичам особено изненадите. От опит зная, че обикновено те не са особено приятни.
— Какво има там? — попитах.
— Ще видите като развържете, то не хапе — и пак се разсмя.
Е, добре, мисля си, ще рискувам, видът ти е безобиден. А после ми мина през ума такова нещо, че се изправих и застинах с въженцето в ръка.
— Да няма — викам, — труп тука?
Изведнъж той побледня като чаршаф и се хвана за перваза на камината.
— Боже мой — вика, — не се шегувайте с такива неща, за такива неща не съм и помислял. Развързвайте по-бързо!
— Струва ми се, сър, че би било по-добре, ако вие сам я отворите — казах аз. Цялата тази история взе да не ми харесва.
— Не мога — вика, — след вашето предположение… Цял треперя. Развързвайте по-бързо и кажете всичко ли е както трябва.
Любопитството надделя. Развързах канапа, отворих капака и надникнах в кошницата. Пришелецът стоеше, извърнат гърбом.
— Благополучно ли е всичко? — пита. — Жив ли е?
— Живичък — викам.
— И диша?
— Да не би да сте глух, сър, щом не чувате как диша?
Съществото в кошницата сумтеше така, че се чуваше чак на улицата. Той се ослуша и се успокои.
— Слава богу! — каза и се тръсна в креслото пред камината. — Съвсем не помислих за това; та той цял час се е тръскал в кошницата и не би имало нищо по-просто от това да се задуши под одеялото… никога повече няма да рискувам толкова безумно!
— Вие явно го обичате?
Той ме изгледа.
— Дали го обичам? Та аз съм му баща!
И отново взе да се смее.
— О! — възкликнах. — Значи имам удоволствието да разговарям с мистър Костър Кинг?
— Костър Кинг ли? Фамилията ми е Милбъри…
— Съдейки по етикета на кошницата, бащата на това същество е Костър Кинг от Звезда, а майка — Джени Динс от Дерби Дявола.
Той ме загледа подозрително и побърза да постави между нас един стол. Бе дошъл неговия ред да помисли, че аз съм се побъркал. Но решавайки очевидно, че не съм опасен, приближи и погледна в кошницата. След което се раздаде нечовешки вопъл. Той стоеше от едната страна кошницата, аз — от другата. Разбуденото от шума куче се надигна, седна и се усмихна първо на единия от нас, после — на другия. Беше булдог, деветмесечно кученце, отличен екземпляр.
— Моето дете! — виеше нашият гост, а очите му съвсем изпълзяха на челото. — Това не е моето дете! Какво е станало? Полудявам ли?
— Нещо такова — викам. — Не се вълнувайте и кажете какво очаквахте да видите?
— Моето дете! — крещеше той. — Моето единствено дете!…
— Вие имате предвид истинско дете? — подпитвах. — Човешко дете? Някои така странно говорят за своите кучета, че не можеш да ги разбереш веднага.
— Ама, разбира се — стенеше мистър Милбъри. — Най-хубавото детенце на света, в неделя навърши тринайсет седмици. Вчера му проби първото зъбче.
Видът на кучешката муцуна го довеждаше до бяс. Той се хвърли към кошницата и аз с труд успях да спася бедното животно от удушаване.