Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак
От времената на дедите
отиват си и идват нови поколения.
Изчезнали са вече домовете
на своите строители.
Какво ли с тях е станало?
Дочувам думите на Имхотеп и Хардедеф,
с пословиците, на които днес мнозина разговарят.
Къде са техните строежи?
Стените им са срутени;
не съществуват градовете им и все едно. че никога не са били.
Оттам не се е върнал никой.
за да опише тяхното разположение
и да ни каже как са те —
да може да успокои сърцата ни
преди да стигнем там. Където те са отишли.
Празнувай тука и недей се уморява!
Защото на човека не е дадено
да отнесе имането си там.
Защото отишлият си не може да се върне.
Комус влиза с Омайващия жезъл в едната си ръка и със своя Бокал в другата; следва го тълпа чудовища, водени като сбирщина от диви зверове. Те влизат буйни, шумни и невъздържани, с факли в ръцете си.
ПРЕЛЮДИЯ В ДОМА НА МЪРТВИТЕ
Мъжът следва пътя си във ВЕЧЕРТА на своята Хилядна година в Дома на мъртвите. Ако можехте да огледате огромната зала, през която той върви, нямаше да видите нищо. Тя е прекалено тъмна, за да послужат очите.
В това мрачно време ще го наречем просто „мъжа“.
Има две причини, за да постъпим така.
Първата е, че той отговаря на общото и общоприетото описание на същество от немодифициран модел на човек от мъжки пол, а именно: върви изправен, палците му противостоят на другите пръсти и той притежава останалите типични белези на себеподобните си. Втората причина е, че някога името му било отнето.
Няма смисъл да бъдем по-обстойни на този етап.
В дясната си ръка мъжът носи жезъла на своя Господар, който го води в тъмнината. Притегля го ту в една, ту в друга посока. Жезълът изгаря ръката му, пръстите и противостоящия им палец, ако кракът му се отклони само на една крачка от предопределения път.
Когато мъжът стига до някакво място посред тъмнината, той изкачва седем стъпала до каменен подиум и леко почуква три пъти по него с жезъла.
Появява се съвсем слаба и мъждива оранжева светлина, която се скупчва в ъглите. Тя очертава краищата на огромната, отчасти изпълнена зала.
Той обръща жезъла и го завърта в някаква вдлъбнатина в камъка.
Ако имахте уши в тази зала, щяхте да чуете нещо като шум от хвърчащи насекоми, които обикалят около вас, отдалечават се и се връщат.
Единствено мъжът ги чува. Тук има повече от две хиляди души, но всички те са мъртви.
Те се появяват в просветващи правоъгълници, очертани по пода; появяват се бездиханни и немигащи, положени хоризонтално върху невидими отворени катафалки на височина от два фута, като одеждите и кожите им са във всички цветове, а телата им са на всякаква възраст. Ето че някои са с крила, а други имат опашки; някъде се виждат рога, а другаде — дълги нокти на хищни птици. Известна част от тях разполагат с всичко споменато, в някои са вградени машинни части, а при други липсват. Мнозина изглеждат като мъжа, защото са немодифицирани.
Мъжът носи жълти панталони и риза без ръкави със същия цвят. Коланът и наметалото му са черни. Застанал е до светлеещия жезъл на своя Господар и гледа мъртвите под себе си.
— Станете! — извиква той. — Всички вие!
Думите му се смесват с жуженето във въздуха и се повтарят отново и отново, но не като ехото, което заглъхва, а са постоянно и периодично повтарящи се като звъна на електрически алармен сигнал.
Въздухът се изпълва със суматоха. Чува се пъшкане и скърцане на крехки стави, след което започва движение.
С шумолене, прищракване и разтриване те се надигат, а след това се изправят.
После движенията и звуците стихват, а те застават като незапалени свещи до откритите си гробове.
Мъжът слиза от подиума, спира за миг пред него, след което казва:
— Следвайте ме!
И тръгва обратно по пътя, по който е дошъл, като оставя жезъла на своя Господар да вибрира в сивия въздух.
По пътя си стига до една жена, която е висока, златна и самоубийца. Той гледа в невиждащите й очи и пита: „Познаваш ли ме?“ Оранжевите устни, мъртвите устни, сухите устни помръдват и тя пошепва: „Не.“ А той продължава да гледа и пита: „Познавала ли си ме?“ Думите му не спират да звънтят във въздуха, докато тя отново казва: „Не“ и той я отминава.