— А има ли такива, които не са?
— За това ще научиш повече, когато съм готов да ти го кажа, но времето не е дошло. Уаким, аз те направих машина. Сега ще те направя човек. Кой може да каже как си започнал и къде си започнал? Ако изтрия спомените ти до този миг, а след това те превъплътя, ще си спомняш, че си започнал като купчина метал.
— Ще го направите ли?
— Не. Искам да бъдеш оборудван със спомените, с които разполагаш сега, когато и ако ти възложа нови задачи.
Анубис вдига ръцете си и ги удря една в друга. Една машина поема Уаким и изключва всичките му сетива, докато го сваля долу. Музиката пулсира и се стеле около танцьорите, двестата факли сияят по колоните като безсмъртни мисли. Анубис се взира в едно почернено място на пода на голямата Зала, а отгоре балдахинът от пушек се движи по свои собствени ритми.
Уаким отваря очи и се взира в сивотата около себе си. Лежи по гръб и гледа нагоре. Кахлите под него са студени, а отдясно примигва някаква светлина. Внезапно той свива лявата си ръка, докосва мястото на палеца, намира го и въздъхва.
— Така е — казва Анубис.
Той сяда пред трона, оглежда тялото си и вдига очи към Анубис.
— Беше кръстен и роден отново в плът и кръв.
— Благодаря ви.
— Не беше трудно. Наоколо е пълно със суровини. Стани! Помниш ли уроците си?
Уаким се изправя.
— Кои от тях?
— Темпоралната фуга. Да накараш времето да следва мисълта, а не тялото.
— Да.
— А да убиваш?
— Разбира се.
— А съчетаването на двете?
— Да.
Анубис става, с цяла глава по-висок от Уаким, тялото на който е дълго значително повече от два ярда.
— Покажи ми!
— Да спре музиката! — извиква той. — Нека дойде при мен този, който в живота си се е казвал Даргот!
Мъртвите спират танца. Те стоят изправени, а очите им нито веднъж не са мигнали. Няколко секунди цари тишина и никакъв говор, шум от стъпки и дишане не я нарушават.
Сред изправените мъртви се движи Даргот, който върви напред в сянката и светлината на факлите. Уаким се изпъва, когато го вижда, защото мускулите на гърба, раменете и стомаха му се свиват.
Главата на Даргот е пресечена от метална лента с цвета на медта, която покрива скулите му и изчезва под сивеещата брада. Друга лента минава на ширина над веждите, върху слепоочията и се събира на тила. Разстоянието между очите му е голямо, очните ябълки са жълти, а ирисите червени. Долната му челюст непрекъснато се движи, сякаш предъвква нещо, докато той се клатушка напред, а зъбите му хвърлят дълги сенки. Главата му се полюшва вляво и вдясно на върха на двайсетинчов врат. Раменете му са широки три фута и това му придава вид на обърнат триъгълник, чийто рамене остро се спускат надолу към разчлененото на сегменти шаси, което започва там, където завършва плътта. Колелата му се въртят бавно, а лявото задно изскърцва при всяко превъртане. Увисналите му ръце са дълги цели четири и половина фута, така че върховете на пръстите леко докосват пода. Четири къси заострени крака са сгънати нагоре по дължината на равните му страни. Бръсначите се изправят и снижават на гърба, докато той се движи напред. Опашката му представлява бич с дължина осем фута, който се навива зад него при спирането му пред трона.
— За тази нощ, Нощта на Хилядната година — казва Анубис, — ти връщам името, Даргот. Някога те причисляваха към най-силните воини на Средните светове, докато ти не хвърли мощта си срещу един безсмъртен, за да намериш пред него своята смърт. Раздробеното ти тяло бе поправено, а тази нощ си длъжен да го ползваш в нова битка. Унищожи в единоборство този мъж, наречен Уаким, и ще можеш да заемеш мястото му като мой първи прислужник тук, в Дома на мъртвите.
Даргот скръства грамадните си ръце на челото и се покланя, докато те докосват пода.
— Дават ти се десет секунди — казва Анубис на Уаким, — за да се подготвиш за боя. Даргот, бъди готов!
— Господарю — казва Уаким, — как мога да убия някого, след като той е вече мъртъв?
— Това си е твой проблем — казва Анубис. — Прахоса всичките си десет секунди за глупави въпроси. Започвайте!
Чува се внезапно изщракване, последвано от поредица от същите метални звуци.
Железните крака на Даргот се спускат надолу, изправят се и го повдигат три фута над пода. Той подскача. Вдига ръцете си и ги свива.
Уаким наблюдава в очакване.
Даргот се изправя на задните си крака и главата му се извисява десет фута над пода.