Уаким се просва пред него на пода.
— Господарю, моля за вашето извинение. Най-покорно.
— Стани и считай, че съм ти простил. Съдържанието на предишния ти стомах вече го няма след всички тези работи. Иди да хапнеш. Песните и танците да започнат отново! Да има пиене и веселие в чест на кръщаването на Уаким във Вечерта на Хилядната му година! Махнете от погледа ми трупа на Даргот!
И всичко наредено е изпълнено.
След като Уаким привършва яденето си и изглежда, че песните и танците на мъртвите ще продължат до добре заслужения край на Времето, Анубис прави жест вляво и вдясно, а всеки втори пламък на всяка втора колона се пречупва, потъва в себе си и изчезва. Устата му се отварят и думите му се спускат надолу към Уаким:
— Върни ги обратно! Подай ми жезъла.
Уаким се изправя и дава необходимите нареждания. После повежда мъртвите извън голямата Зала. С излизането им масите изчезват между колоните. Някакъв чудовищен вятър раздира тавана от пушек. Преди разкъсването на това голямо сиво покривало загасват и останалите факли; сега единственото осветление в Залата идва от двете пламтящи гърнета, разположени от едната и другата страна на трона.
Анубис се взира в мрака към заловените светлинни лъчи, които се пререждат по негова заповед; сега той вижда още веднъж падането на Даргот в подножието на своя трон, където остава да лежи; после вижда да стои изправен назования от него Уаким, който е мрачно ухилен и само за миг — дали причината не беше играта на светлика? — на челото му се мярка нещо като бръчка.
Далече оттук, в една огромна зала, чиято светлина е неясна, оранжева и се тълпи в ъглите, а мъртвите, бледи, издигащи и снижаващи се, отново си лягат в невидимите открити катафалки над отворените им гробове, Уаким чува някакъв звук, който не прилича на нищо, чуто досега. Той задържа ръката си върху жезъла и слиза от подиума.
— Старче — обръща се той към човека, с когото бе разговарял по-рано, оня, чиято коса и брада са оцапани с вино и който носи в лявата си китка вграден спрял часовник, — чуй ме и ми кажи, ако знаеш: какъв е този звук?
Немигащите очи поглеждат нагоре, погледът им минава покрай неговия и устните се раздвижват:
— Господарю…
— Тук не съм Господар.
— …Господарю, това е само вой на куче.
Уаким се връща на подиума и предава обратно всички на техните гробове.
Тогава светлината изчезва и жезълът го води в тъмното по предварително определения му път.
— Господарю, донесох ви жезъла.
— Стани и се приближи.
— Всички мъртви се върнаха по местата си.
— Много добре… Уаким, ти мой човек ли си?
— Да, Господарю.
— За да изпълняваш моите заповеди и да ми служиш във всичко, нали?
— Да, Господарю.
— Ето защо те обявявам за мой емисар в Средните светове и отвъд тях.
— Трябва ли да напусна Дома на мъртвите?
— Изпращам те далеч оттук със задача.
— Каква задача?
— Историята е дълга, заплетена. В Средните светове има много хора, които са твърде стари. Знаеш ли това?
— Да.
— Има и други, които са вечни и безсмъртни.
— Как така безсмъртни, Повелителю?
— По един или друг начин някои индивиди са постигнали своего рода безсмъртие. Може би се движат с теченията на живота и черпят сила от тях, като бягат от вълните на смъртта. А може би са регулирали своята биохимия или непрекъснато ремонтират телата си; възможно е да имат много тела и да ги заменят, или да крадат нови. Може би носят метални тела или изобщо са без тела. Независимо от ползваните средства, ще чуеш да се говори за триста безсмъртни, когато влезеш в Средните светове. Това е една приблизителна цифра, защото само малцина наистина знаят повече за тях. Има двеста осемдесет и трима безсмъртни, за да бъда съвсем точен. Те разиграват живота и смъртта, както виждаш, а самото им съществуване нарушава баланса, вдъхновява други в настойчивостта им ревностно да подражават на техните легенди, както и да ги считат за богове. Някои са безобидни странници, а други не са, но всички са могъщи и проницателни, а така също са посветени и в изкуството да продължават своето съществуване. Един от тях е особено вреден и аз те пращам, за да го унищожиш…
— Кой може да е той, Господарю?
— Наричат го Принца Който Беше Хиляди и той обитава отвъд Средните светове. Неговите владения лежат отвъд царството на живота и смъртта, в едно винаги здрачно място. Трудно е да бъде открит, защото често напуска своя край и нарушава границите на Средните светове и на други места. Искам неговия край, защото се е противопоставял много отдавна както на Дома на мъртвите, така и на Дома на живота.
— Как изглежда Принцът Който Беше Хиляди?