Улф възрази, изтъквайки, че не знае нищо за тънкостите на рицарските дуели и че тези неща се учат цял живот. Кикаха отхвърли съмненията му:
— Прав си, ако трябваше да кръстосаш копие с неговото. Но ние ще го предизвикаме на бой с мечове, и то без щитове. Сам разбираш, че при боя с мечове се иска главно сила, а това е нещо, с което ти поне разполагаш!
— Аз не съм рицар. Нали останалите тук ме видяха да се примъквам като най-обикновен скитник.
— Глупости! Да не мислиш, че тези благородници не се шляят маскирани през цялото време? Ще им кажа, че си сарацин и обикновен хамшемитски езичник, но че си също и мой добър приятел, когото съм спасил от дракон. Ще ги забаламосам, повярвай! А, измислих го! Ти си Сарацина Улф — има един голям рицар с това име. Пътувал си под прикритие с надеждата да ме намериш и да ми се отблагодариш за това, че съм те спасил от дракон. Аз съм пострадал доста за нова схватка с фунем Лаксфалк, което изобщо не е лъжа — така съм натъртен, че не мога да помръдна — затова ти поемаш ръкавицата на предизвикателството от мое име.
Улф се поинтересува по какъв начин би могъл да мотивира нежеланието си за схватка с копия.
— Ще им разкажа някаква история — успокои го Кикаха. — Да кажем например, че един крадлив рицар ти е отмъкнал копието и ти си се заклел никога повече да не се биеш с копие, докато не си върнеш откраднатото. Това ще им прозвучи убедително. Тези хора винаги са под някаква странна клетва. Няма да повярваш — все едно, че са станали от кръглата маса на крал Артур. Подобни рицари никога не са съществували на Земята, но Повелителя сигурно е искал да се държат така, сякаш идват от Кемелот9. Той е романтик, каквото и да се говори за него.
Улф каза, че не изпитва особен ентусиазъм, но ако това ще им помогне да отидат по-бързо до фон Елгерс, е готов да направи всичко. Бронята на Кикаха не беше достатъчно голяма за Улф, така че бе донесена бронята на еврейския рицар, който Кикаха бе убил предния ден. Оръженосците му нахлузиха защитно покритие от сини плочки и плетена мрежа и му помогнаха да стигне до коня си. Това бе разкошна кобила, също принадлежала на убития от Кикаха рицар — ойф Ройтфелдц. Улф съумя да я възседне по-леко, отколкото бе очаквал. Струваше му се, че бронята е толкова тежка, че ще може да се качи в седлото само с помощта на кран. Кикаха му каза, че едно време това може и да е било истина, но че сега рицарите са се върнали пак към по-малкото плочи и повечето плетена ризница.
Пратеникът на евреина дойде да заяви, че фунем Лаксфалк е приел предизвикателството, въпреки липсата на поръчители за Сарацина Улф. Речта беше само една формалност. Еврейският шампион и за миг не си помисли, че е възможно да подмине предизвикателство.
— Честта тук стои над всичко — обясни Кикаха на Улф. Съумял все пак да изкуцука навън от палатката си, той даваше последни наставления на своя приятел. — Боже, човече, да знаеш колко се радвам, че се появи тук. Не бих могъл да понеса още едно падане, а просто не смея да се откажа.
Тръбите изсвириха. Кобилата и жребецът се понесоха в насрещен галоп. Разминаха се на максимална ско рост, докато ездачите размахваха мечовете си. Остриетата издрънчаха едно в друго и Улф усети парализираща болка да пронизва цялата му ръка. Но когато обърна коня си, той видя, че мечът на неговия противник лежи на земята. Евреинът бързо слизаше от коня си, за да стигне до оръжието си, преди Улф да успее да му попречи. В бързината се подхлъзна и се просна по лице на земята.
Улф смушка кобилата и демонстративно бавно слезе, за да даде на своя противник време да се възстанови. Одобрителни възгласи се разнесоха и по двата лагера при този очевидно благороден жест. Правилата позволяваха на Улф да остане в седлото и да насече на парчета фунем Лаксфалк, без да му даде и шанс да припари до изпуснатото оръжие.
Те се изправиха очи в очи. Евреинът вдигна забралото си и в отвора на шлема се показа симпатично лице. Имаше гъсти мустаци и светлосини очи. Той се обърна към Улф:
— Може ли да видя лицето ти, благороднико? Ти си истински рицар, за да не се възползваш от предимството си.
Улф вдигна собственото си забрало за няколко секунди. После двамата се приближиха един към друг и отново кръстосаха мечове. И за втори път ударът на Улф беше толкова страхотен, че откъсна меча от захвата на противника.
Фунем Лаксфалк пак вдигна забралото си, този път с лявата ръка.
— Не мога да използвам дясната си ръка — обясни той. — Ще ми разрешиш ли да се бия с лявата?
Улф го поздрави с вдигане на меча и направи крачка назад. Противникът му хвана здраво дългата дръжка, пристъпи напред и нанесе страничен разсичащ удар с всички сили. И пак ответният удар на Улф накара пръстите му да изпуснат меча.
9
Мястото, където се намирал дворът на крал Артур. Около кръглата маса в двореца са седели най-смелите и най-благородни рицари на земята (лег.) — Бел.пр.