В този миг смъртно раненият гуорл проговори. Макар да опитваше да каже нещо на немски, звуците му се отдаваха трудно. Думите се зараждаха и оставаха някъде дълбоко в гърлото му:
— Вие ще умрете, човеци. Повелителя ще победи… Аруор е Повелителя и той не може да бъде победен от нищожества като вас. Но преди да умрете, ще понесете най… най… — Закашля се, повърна кръв и след малко умря.
— Най-добре е да се отървем от тялото му — предложи Улф. — Ще ни бъде трудно да обясним какво е правил в нашата стая. А не дай Боже фон Елгерс да свърже по някакъв начин липсата на рога с присъствието им тук.
Един поглед през прозореца му разкри, че конниците препускат далече от замъка по пътя към града. Поне за момент на моста нямаше никого. Той вдигна тежкото като камък тяло и го избута през прозореца. След това превързаха раната на Кикаха, а Улф и евреинът заличиха всички следи от схватката.
Фунем Лаксфалк проговори едва когато свършиха. Лицето му бе бледо и мрачно.
— Този рог беше на Повелителя. Настоявам да ми кажете как се е озовал тук и каква е вашата роля в това… това очевидно богохулство.
— Сега вече е време за цялата истина — обади се Кикаха. — Кажи му я ти, Боб! Веднъж и на мен може да не ми се иска да извъртам в разговор.
— Улф се безпокоеше за Кикаха, защото и неговото лице беше бледо, а през стегнатата превръзка продължаваше да се стича кръв. Но въпреки това той разказа на евреина набързо каквото имаше да се казва.
— Рицарят изслуша внимателно, макар че не можа да се въздържи от уточняващи въпроси, както и да изругае при описанието на някои особено изумителни ситуации.
— Бог ми е свидетел — каза той накрая, когато Улф свърши своя разказ, — че тази приказна история за другия свят щеше да ме накара да те нарека лъжец, ако равините вече не ми бяха казали, че моите предци, както и тези на тевтонците, са дошли точно от едно такова място. Освен това съществува Книгата за второто преселение не евреите10, в която се говори същото, а има някои, според които Повелителя е дошъл от друг свят… За мен тези истории идват от сънищата на свещениците, които са си малко луди. Разбира се, никога не бих и помислил да кажа последното на глас, защото не искам да ме пребият с камъни като еретик. И все пак човек не може да не се съмнява. А Повелителя наказва онези, които му противоречат и в това няма никакво съмнение… Да-а, поставихте ме в незавидно положение! За мен вие сте двамата най-достойни за уважение рицари, които някога съм имал щастието да срещна. Хора като вас не могат да излъжат, готов съм да заложа главата си, че е така. А и в разказа ви има нещо, което звънти като бронята на великия убиец на дракони — фон Зилбербергел. Наистина… не знам.
После поклати глава:
— Да се опиташ да влезеш в цитаделата на самия Повелител, да се бориш срещу него! Това ме плаши! За първи път в живота си аз, Лайб фунем Лаксфалк, признавам, че ме е страх.
— Ти се закле — напомни му Улф. — Ще те освободим от клетвата ти, но ще поискаме да постъпиш, както се бяхме уговорили. Което значи, че не трябва да казваш на никого за нашата мисия.
Неочаквано евреинът гневно отговори:
— Не съм казал, че ще ви изоставя! Поне не още. Има нещо, което ме кара да мисля, че ми казахте истината. Повелителя е всемогъщ, но свещеният му рог е бил във вашите ръце и в гуорлите, а той не е успял да направи нищо. Може би…
Улф отговори, че не разполага с време да го чака да вземе решение. Рогът трябваше да бъде взет обратно веднага, докато подобна възможност съществуваше. А и Хризеис трябваше да бъде освободена. Той ги поведе към друга стая, която в момента не бе заета. Оттам взеха три меча, защото гуорлите, изглежда, бяха изхвърлили техните през прозореца в крепостния ров. Няколко минути по-късно вече бяха извън замъка, преструвайки се, че претърсват гората за гуорли заедно с останалите.
След известно време повечето тевтонци се завърнаха в замъка. Тримата изчакаха, докато останалите не решиха, че навън няма гуорли. Когато и последният от преследвачите мина обратно по моста, Улф и приятелите му изгасиха факлите си. В караулката на външния край на моста останаха двама часови. Те обаче се намираха на стотина метра и погледите им не можеха да проникнат сред сенките, в които се криеха тримата. Нещо повече, те оживено обсъждаха събитията през тази бурна нощ. Това не бяха първите пазачи, защото онези бяха убити от гуорлите, които се бяха опитали да се изтръгнат на свобода по моста.
— Според мен рогът трябва да е потънал във водата точно под прозореца на нашата стая — каза Улф. — Само че…
— Водните дракони — продължи мисълта му Кикаха. — Сигурно са отмъкнали телата на Смийл и Дискибибол в своите леговища, където и да се намират те. И все пак сигурно има останали, които обикалят наоколо. Бих отишъл аз, но тази рана ще ги привлече към мен веднага.
10
Има се предвид Втората книга от Стария завет, в която се говори за излизането на евреите от Египет — Бел.пр.