Хълмът беше толкова каменист, че го покриваше само рядка растителност. Отдолу нагоре се проточваше дългата линия на жертвите от схватката — убити или ранени гуорли, хамшемити, наемниците-шолкин и диваци. Близо до върха на хълма, опрели гръб в една канара, застанали под надвиснал над главите им каменен корниз, трима души отблъскваха напора на негрите. Това бяха един гуорл, един хамшемит и еврейският рицар. Точно когато Улф и Хризеис тръгнаха нагоре, хамшемитът падна пронизан от няколко копия едновременно. Улф каза на Хризеис да се връща. Вместо отговор тя извади една стрела от колчана, нагласи я върху тетивата и я изстреля. Един дивак в тила на атакуващата тълпа падна назад със стрела в гърба.
Улф се усмихна мрачно и извади собствения си лък. Двамата с Хризеис се целеха само в намиращите се най-отзад, надявайки се да убият известен брой, преди другите отпред да забележат какво става. Късметът им продължи до дванайсетия. Тогава един дивак случайно погледна назад и видя как воинът зад него пада убит. Той изкрещя и задърпа стоящите пред него. Те незабавно размахаха копия и се втурнаха надолу по хълма към двамата, оставяйки по-голямата част от ордата да се занимава с гуорла и евреина. Преди да стигнат в полите на хълма, паднаха четирима от тях.
Не след дълго още четирима се изтърколиха със стрели в гърдите си. Останалите шест загубиха част от настървеността си. Те спряха и хвърлиха копията си, но от това разстояние не можеха да засегнат Улф и Хризеис. Без да губят време, опирайки се на опита си, двамата убиха още четирима. Последните двама оцелели се разкрещяха като подивели и хукнаха нагоре към другарите си. След секунди единият падна пронизан в крака.
Гуорлът също бе намерил смъртта си. Фунем Лаксфалк се биеше сам срещу четиридесет. Той имаше леко предимство, защото позицията му не позволяваше да го атакуват повече от двама души едновременно. Издатините на каменната канара и барикадата от трупове пред него, пречеха на ордата да го прегази. Размахвайки кървавия си ятаган, фунем Лаксфалк пееше на висок глас някаква еврейска бойна песен.
Улф и Хризеис се скриха зад две скали и подновиха атаките си в тила. Пет жертви по-късно, те установиха, че колчаните им са празни.
— Издърпай стрели от труповете и ги използвай отново — нареди Улф. — Аз отивам да му помогна.
Той взе едно от многобройните копия, осеяли земята и се затича под ъгъл нагоре по хълма, надявайки се диваците да бъдат достатъчно ангажирани и да не го видят веднага. Когато се изкачи, видя двама диваци, покатерили се на канарата над главата на фунем Лаксфалк. Единственото, което ги спираше да скочат в тила му, бе издаденият прекалено напред каменен корниз. Затова те просто изчакваха момента, когато той щеше да излезе непредпазливо от защитата на прикритието си.
Улф хвърли копието и улучи единия от диваците. Той изкрещя и се хвърли с главата напред върху атакуващата орда. Другият се изправи и се извърна точно навреме за да получи ножа на Улф в корема си. Падна по гръб от канарата.
Улф вдигна един не много голям камък, сложи го върху друг по-голям и се покатери след него. После отново вдигна по-малкия камък, пристъпи към края на канарата, изрева и го хвърли в тълпата под себе си. Всички вдигнаха поглед навреме, за да видят летящия към тях къс скала. Той размаза поне трима и се изтърколи надолу по хълма. При тази гледка оцелелите се разбягаха с крясъци. Може би мислеха, че заедно с Улф са дошли и други. Или, понеже не бяха нищо повече от обикновени диваци, големите загуби ги бяха потресли. Както и да е, гледката на големия брой мъртъвци зад гърба им допринесе за засилването на паниката.
Улф се надяваше, че няма да се върнат. За да подсили ужаса им, той скочи от канарата, вдигна друг камък и го запрати след тях. Камъкът заподскача надолу като вълк, преследващ заек и дори успя да убие още един, преди да се спре в подножието на хълма.
Скрита зад една скала, Хризеис ликвидира още двама от бягащите диваци.
Улф се обърна рицаря и го видя да лежи на земята. Лицето му беше посивяло, а от дупката в гръдния му кош се стичаше струйка кръв.
— Ти! — чу се слабият му глас. — Ти, човеко от другия свят… видя ли ме да се сражавам?
Улф пристъпи напред, за да огледа раната.
— Видях те — отговори той. — Ти се би като един от воините на Джошуа11, приятелю мой. Ти се сражава като никой друг. И уби поне двайсетина.
— Двайсет и пет — поусмихна се с мъка фунем Лаксфалк. — Броих ги.