— Повелителя трябва да се е затворил в залата, където се намира центърът за управление на защитата — обясни той. — Някои защитни механизми се задействат автоматично, но има други, които той може да активира ръчно. Това е вярно, разбира се, само в случай, че е разгадал как се прави, а време за това определено не му е липсвало.
Изминаха цяла миля по коридорите, минавайки през стаи, всяка от които би задържала всеки ценител на красотата с дни. От време на време из двореца се разнасяше писък, оповестяващ, че някаква система се е включила, за да ликвидира поредния неканен гост.
Повече от дузина пъти спираха по желание на самия Улф. Той заставаше намръщен и след известно време на лицето му разцъфваше усмивка. След това преместваше картина под ъгъл, докосваше стенопис в определена точка: окото на човек, рог на бизон в пейзаж от равнините на Америндия, дръжката на меч в ножницата на рицар в сцена от бита на Тевтония. После тръгваше напред.
Накрая повика един от орлите:
— Доведи Подарж и останалите — заповяда той. — Не е нужно повече да рискуват живота си. Аз ще им покажа пътя.
И прошепна на Кикаха:
— Усещането ми за deja vu13 се засилва с всеки изминал момент. Но не си спомням всичко. Само някои детайли.
— Докато става дума за съществени детайли, това е всичко, което ни интересува в момента — каза Кикаха. На лицето му грееше широка усмивка в очакване на сблъсъка. — Сега разбираш защо не опитах да се върна сам. Не че ми липсваше кураж, но нямам знанията.
— Нищо не разбирам — обади се Хризеис.
Улф я притегли към себе си и я притисна.
— Скоро ще разбереш. Ако успеем. Имам да ти казвам много неща, а има и други, за които ти трябва да ми простиш.
В стената пред тях се отвори врата и от нея излезе човек в броня. В ръката му имаше бойна секира, която той размахваше, като че ли бе перце.
— Това не е човек — каза Улф. — Това е един от талосите на Повелителя.
— Робот! — възкликна Кикаха.
— Не точно в смисъла, който влагаш, помисли Улф. Тук не ставаше дума само за стомана, пластмаса и проводници. Половината от създанието се състоеше от протеини14, формирани в биореакторите на Повелителя. Съществото притежаваше воля за самосъхранение, каквато никаква машина не би могла да има. Което беше предимство, но едновременно с това и слабост.
Той се обърна към Кикаха, който заповяда на събралите се зад тях маймуни да се подчиняват на Улф. Дузина от тях пристъпиха напред и едновременно хвърлиха секирите си. Талосът се приведе, но не беше възможно да избегне всичките. Беше ударен с такава сила и точност, че ако не бе брониран, щеше да стане на парчета. Той падна назад, претърколи се и пак се изправи на крака. Докато беше на пода, Улф изтича към него. Нанесе с ятагана си удар непосредствено в основата на шията. Острието се счупи, без да проникне в метала. Но силата на удара отново запрати талоса на пода.
Улф пусна всичките си оръжия, сграбчи талоса през кръста и го повдигна. Мълчаливо, защото нямаше глас-ни струни, съществото ритна назад и протегна ръка да хване Улф. Той обаче го запрати към стената и то се свлече на пода. В мига, когато се опитваше да се изправи отново, Улф заби кинжала си до дръжката в едното му око. Пластмасата, която защитаваше окото, изпука. Острието на кинжала се счупи и Улф полетя назад, запратен от облечения в метал юмрук. Светкавично скочи на крака, сграбчи протегнатия юмрук, изви го и хвърли съществото по гръб. Преди да може да стане, той пак го хвана и отново го вдигна във въздуха. Този път Улф изтича до прозореца и го изхвърли с главата напред.
Фигурата се превъртя няколко пъти и се стовари на плочите четири етажа под тях. За момент остана неподвижна, после се размърда в опит пак да стане. Улф извика на няколко кацнали отвън орли. Те скочиха във въздуха, спуснаха се пикирайки остро към него и го сграбчиха за ръцете. Опитаха се да се издигнат нагоре, но тялото беше тежко и те пак се спуснаха. Все пак можеха да летят с него на няколко инча от земята. Целта им беше ръба на монолита, откъдето щяха да пуснат талоса. Дори неговата броня не би могла да устои на падане от трийсет хиляди стъпки.
Където и да бе скрит Повелителя, той без съмнение беше видял съдбата на първия талос, който беше пуснал. Когато следващата врата се плъзна в стената, оттам излязоха двайсет нови талоса, всеки със секира в ръка. Улф отново даде заповед на маймуните. И те пак хвърлиха своите секири, събаряйки много от съществата. Тогава подобните на горили антропоиди атакуваха. Макар механичната сила на всеки андроид да бе по-голяма, отколкото силата на една маймуна, талосите губеха по численост. Докато една маймуна държеше талоса, борейки се с него, друга хващаше облечената в шлем глава и я завърташе. Металът простенваше под напрежението и механизмите, управляващи движението на шията, се чупеха с пукот. Не след дълго подът се покри с глави, от които се стичаше течност. Други талоси завършиха като първия — вдигнати във въздуха и предавани от ръце на ръце, те биваха изхвърляни през прозорците, а орлите ги отнасяха до края на монолита.
13
Чувството, че си спомняш за нещо изживяно в миналото, докато на практика то се случва за пръв път — Бел.пр.