Ако това е така, понятието „хора с увреждания“ не само че носи негативните оттенъци на термина „инвалид“, но дори е по-„лошо“ (по-негативно) от него. Едно е да кажеш за някого, че е болен или че е във фактическа невъзможност да върши определени неща, съвсем друго е да го „етикираш“ като „увреден“ (все пак разликата между „човек с увреждане“ и „увреден човек“ е само в местата на думите, нали?!).
Но мина време и „майсторите“ на словесната еквилибристика усетиха, че с „новото“ понятие нещо не е наред. Терминът „увреждане“ някак не „пасваше“ на съвременните тенденции, някак си разваляше „фасадата“ и — най-важното — не носеше онази позитивност, първоначално заложена в определението „хора с увреждания“.
И ето, „роди“ се нов, още по-странен термин, в който вече (най-после) нямаше „лоши“ думи: „хора със специфични потребности“.
Той и кореспондиращото с него понятие „хора със специални нужди!“ си заслужава да бъдат обсъдени най-вече заради своята неопределеност, обърканост и неразбираемост.
Какво ще рече „хора със специфични потребности“? И изобщо що е специфична потребност? Мога ли аз като пушач да запаля в присъствието на човек, изпаднал в астматичен пристъп и да обоснова това си действие с моята специфична потребност от пушене?! Ами ако пътувам в лека кола и трябва да си сложа колана? Бих ли могъл да обоснова пред представител на КАТ факта, че съм без колан, с обяснението, че понеже с колан ми е по-трудно да дишам, отколкото на много други хора, аз имам специфична потребност да не го слагам?! Или следната ситуация: Седя в някое кафе и си чета сутрешния вестник. Идва майка с дете и сяда на съседната маса. Детето започва да се къса от рев. На мен ми „кипва“, ставам и хвърлям един пердах на малчугана с оправданието, че за разлика от повечето хора, които биха издържали тази врява, аз имам специфична потребност от тишина!!!
При това проблемът не е само в практическата неопределимост на термина „специфика“, отнесен към човешките потребности. Ако останем при горните примери, като отстояващ правото си на човек със специфични потребности, аз бих могъл да се сдружа с други себеподобни и пренебрегвайки правото на хората да имат потребности, влизащи в разрез с моите собствени и тези на сподвижниците ми, ние бихме могли да тероризираме обществото като издигнем и отстояваме (вкл. и политически) следните искания: „Пълна свобода на тютюнопушенето!“, „Не на коланите!“, „Абсолютна забрана на посещения на обществени места с деца под 5 години!“...
Все пак терминът „специфични потребности“ е по-„безобиден“ в сравнение с понятието „специални нужди“.
Какво се има предвид под „специална нужда“? Някакво много специално нещо, което човек не може да си позволи — напр. нуждата ми от околосветско пътешествие, което не мога да предприема поради липса на финансова възможност или мечтата ми да изкача Еверест без да съм алпинист? Или неща, които обществото в лицето на неговите институции и предписания ми налага да искам — да се образовам, да си намеря добре платена работа, да се оженя и да имам деца?...
Очевидно понятието „хора със специфични потребности/специални нужди“ е крайно неподходящо за обозначаване на инвалидността, защото изобщо не се отнася до нея! Ето защо то е на път да „застане“ редом до своите предшественици „инвалидност“ и „хора с увреждания“ в набъбващия каталог на „мръсните“ и непопулярни думи.
Понятието обаче, което идва да го замени, вероятно още по-кратко ще се задържи на „небосклона“, тъй като не просто изопачава смисъла на инвалидността или значи нещо съвсем различно, а защото съвсем нищо не значи!!!
Нашумяващото понятие е „хора с различни възможности/способности“.
(Извинявайте дами и господа терминолози, но за какви хора всъщност става въпрос? За екстрасенси? За телепати? За такива, които могат да издишват огън? Или за хора, надарени с изключително рядката способност да правят изумителни фокуси, с които биха „шашнали“ и най-големия непукист? А може би направо за пришълци от друга планета?!!!...)