Выбрать главу

Вестта, че е умряла, дойде след месец. И то без никаква видима причина. Андерсънови направили всичко за нея и силно тъгували. Лайка просто не искала да живее вече. Няколко дни и на мен ми идваше мисълта да сложа край на живота си, но трудът е велико лекарство, а моята програма бе особено напрегната. Да забравя Лайка, не можех, но постепенно спомените престанаха да бъдат болезнени.

Защо се бяха върнали с такава сила сега, след пет години, на обратната страна на Луната?… Още мислех за това, когато неочаквано зданието се разтресе сякаш от могъщ удар. По-нататък действувах, без да разсъждавам, ръцете ми сами затвориха херметичния шлем на аварийния скафандър, когато изведнъж колоните се разклатиха и стената зина, като пусна на свобода свистящия въздух. Благодарение на това, че бях натиснал автоматично копчето за обща тревога, загубихме само двамина, въпреки че трусът — най-силният зарегистриран досега на обратната страна — разруши и трите херметични купола на обсерваторията.

Нужно ли е да казвам, че не вярвам в свръхестествени сили. Всичко може да се обясни много просто, стига човек да разбира малко от психология. По време на второто санфранциско земетресение Лайка не беше единственото куче, усетило близката беда; известни са много такива случаи. И когато будното ми подсъзнание е доловило първите слаби вибрации в недрата на Луната, тозчас са се събудили свързаните със спомените асоциации.

Човешкият разум избира понякога най-необичайни пътища, той знаеше какъв сигнал най-бързо ще стигне до съзнанието ми. Това е всичко. Разбира се, може да се каже, че и в двата случая ме е разбудила Лайка, но в това няма никаква мистика, никакъв странен зов през бездната на времето и пространството, защото тя не може да бъде преодоляна нито от човек, нито от куче.

В друго може да не съм, но в това поне съм уверен. И понякога, случва се, събудя се в лунното безмълвие и си мечтая сънят ми да продължи още няколко секунди, за да мога още веднаж да надзърна в тези ясни кафяви очи, изпълнени с безкористна, чиста любов, равна на която не намерих никъде — нито на Луната, нито на другите светове.

Информация за текста

© 1962 Артър Кларк

© 1966 Цвета Пеева, превод от руски

Arthur Clarke

Dog Star [= Moondog], 1962

Сканиране: ???

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Публикация

Списание „Космос“ бр.5/1966 г.

Превод: Цвета Христова, 1966

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7149]

Последна редакция: 2008-05-05 22:48:37