Сюзън Джонсън
Табу
Бележка от автора
Скъпи читатели,
Някои от вас вероятно знаят, че по времето, когато проучвах материалите за предишния ми роман — „ДЕТЕ НА ПОРОКА“ — бях запленена от генерал Андре Масена. По-късно разбрах, че искам да напиша книга за него. В „ТАБУ“, героят Андре Дюра е моята интерпретация на Андре Масена. Промених името, за да имам повече свобода, защото строгото придържане към историческите факти ограничава въображението.
Затова вероятно ще ви се стори объркващо да преоткриете Андре Масена от „ДЕТЕ НА ПОРОКА“ като Андре Дюра в „ТАБУ“. Надявам се, ще успеете да помирите двата образа.
Обикалях пеша по бойните полета, по улиците на градчетата и селата, където Масена е живял и се е сражавал в Швейцария. Опитах се да видя всичко през неговите очи. Отидох и до Ница — родното му място — където в един малък музей се съхраняват няколко негови вещи. Но онова, което ме порази най-много, бе откритието ми, че съществува такова нещо като „типичен жител на Ница“. Беше изключително преживяване да виждаш по улиците лицето на Масена. Двама мъже, с които се разминах във фоайето на хотела, бяха истински негови двойници същия ръст, телосложение, черти, цвят ма косата. За малко да ги спра и да ги прегърна.
Гробът на Масена в Пер Лашез в Париж впечатлява със своята простота. Върху белия мраморен обелиск са отбелязани единствено името му и четири от най-значителните му победи — Риволи, Цюрих, Генуа и Еслинг. При всички тези битки неговите кураж, смелост и решителност са спасявали Франция.
Надявам се романът, който загатва какъв е бил този мъж и представя и жената, разкрила му какво е любовта, да ви допадне.
ПРОЛОГ
През 1789 година, веднага след Френската революция, Великите сили независимо от враждебното си отношение към новото Републиканско правителство са прекалено заети, за да се намесят. Австрия и Русия воюват с Отоманската империя. Пруският канцлер подписва договор със султана, предвиждащ освобождението на всички заети от турците територии. Англия обаче отказва да подкрепи Прусия — самата тя е пред прага на война с Испания за контрол на един пролив по тихоокеанското крайбрежие.
За щастие на Франция всички тези препирни й позволяват кратък отдих.
До пролетта на 1791 година Източната криза е уредена по дипломатически пътища и Австрия е готова да се изправи срещу Франция. Но минава още цяла година преди всички сили да се споразумеят за стратегията, жизнените интереси и подялбата на бъдещата плячка.
Във френския парламент възникват разногласия. Повечето политици гледат на събитията главно като на средство за завоюване на власт. Стратегическите и дипломатическите сметки имат второстепенна роля. И без да вземе под внимание критичното състояние на армията, на 20 април 1792 година мнозинството в парламента гласува за влизане във война.
Съюзниците нападат Франция с остаряла артилерия, командвана от пруски офицери, които вече тридесет години не са участвали в сериозни боеве. Въпреки това обаче те печелят битка след битка и напредват решително към Париж. Оказва се, че френската армия, съставена от необучени и неопитни доброволци, е лесно преодолимо препятствие. Такова е положението до утрото на 20 септември, когато при Вал ми французите отблъскват две атаки на прусаците.
Тази победа се оказва повратна точка. Опитът на европейските сили да смажат революцията е провален.
През следващите двадесет и три години, до разгрома на Наполеон при Ватерло, различни държави, обединяващи се във всевъзможни съюзи, водят войни срещу Френската Република. Англия е движещата сила на първия съюз, който в началото на 1793 включва Австрия, Прусия и Испания. Ала взаимните подозрения, големите амбиции и задълбочаващото се съперничество разколебават единството му. До средата на 1795 година само Австрия и Англия все още воюват с Франция. Но през октомври 1797 година Австрия е принудена да подпише мирен договор. Франция става доминиращ фактор в западна Европа.
Катастрофалната египетска експедиция на Наполеон през 1798 обаче променя баланса на силите. Русия и Турция временно прекратяват вековното си съперничество и заедно подхващат война срещу Републиката. Франция търпи загуби и Австрия вижда нови възможности за облаги, ако се включи във войната. Англия се оказва в отличната позиция да сформира нов съюз. До края на 1798 Австрия, Русия и Англия се обединяват.
Тогава в Париж осъзнават, че военните действия ще започнат веднага щом руските корпуси пристигнат в Австрия.
Това накратко е предисторията на събитията в този роман. Когато действието започва, щабът на една френска дивизия, командвана от генерал Андре Дюра, се намира в Сарган, Швейцария. Френската армия се готви за война.