Кейт се мяташе в леглото и от устните й излизаха беззвучни стенания. Смъртта бе взела Джо в обятията си като майка и парализираше волята му. Изразът му бе замаян, безразличен, като на човек, който току-що е бил разбуден от приятен сън и се пита колко е часът.
Това безразличие бе най-ужасното в съня й. Кейт викаше като луда и се опитваше да събуди Джо, да му каже, че ако не се съпротивлява, ще умре. Но всичко бе безсмислено. Той все така падаше към земята и неспирно кръжеше, а наоколо миришеше на изгорял бензин.
Кейт се събуди от собствените си викове. В този миг осъзна, че не е било само ужасът на кошмара. Усещаше силни болки в таза. Когато стана от леглото, почувства, че по краката й се стича кръв. Някъде дълбоко в нея нещо остро я раздираше.
Когато влезе в банята, вече знаеше, че е пометнала.
Джо държеше Хенри с всички сили, когато ги удари въздушната вълна. После дръпна халката на парашута му и бързо се отдалечи от него. Парашутът с рязък тласък вдигна Хенри и той остана високо над главата му.
После погледна надолу. Падаше бързо. От земята го деляха не повече от 2000 метра. Дръпна халката и когато гъбата се отвори във въздуха, чу как въжетата изплющяха.
Парашутът го дръпна нагоре и в хълбока го проряза силна болка. Чувстваше как кръвта се стича между краката му по униформата. После се понесе из въздуха, опуснат като оставила се на течението чайка, и дълго гледа как земята бавно приближава към него, докато в небето самолетите продължаваха да се сражават. Бензинът, пламъците, шепата отворени парашути, пикиращите изтребители и падащите бомбардировачи, всичко изглеждаше някак нелепо и детинско. Изглеждаше невероятно, че всичко, което хората можеха да измислят за това красиво лазурно небе, бе да го изпълват с пламъци и крещящи войници.
— По дяволите — припомни си той безжизненото младежко лице на Хенри.
Проклинаше войната, немците, самолетите, безразличното небе.
Продължи да проклина, докато земята не го посрещна. Когато се свлече долу, усети остър тласък и отблъскване първо в краката, после в ранената среда на тялото си и накрая по гърба.
Парашутът се смъкна над него, но той бе твърде слаб, за да го събира. Осъзна, че бе изгубил много кръв. Легна по гръб, загледан в изпълненото със самолети и парашути небе, което вече му се струваше странно и далечно.
Когато немците пристигнаха, вече губеше съзнание. Дойдоха с джип. Чу гласовете им.
Приближиха към него. Той видя познатите каски, лицата, угрижени от въздушната битка над тях.
Картечниците им бяха насочени към него. Бързо разбраха, че не е опасен. Единият каза нещо, което разсмя другите.
Джо ги гледаше спокойно, сякаш му бяха приятели. Загубата на кръв отнемаше и последните капчици от бистрия му разум. Всичко му се виждаше нереално.
Немецът, който бе проговорил, бе сержант — поне десет години по-стар от останалите. Той погледна надолу към Джо.
— Du hast dich verletzt1 — каза, когато видя подгизналата в кръв униформа около десния хълбок. Устните му бавно се извиха в усмивка.
Немецът вдигна войнишкия си ботуш и го стовари с цялата си тежест върху раздробения хълбок. Джо изкрещя от болка. От дробовете му се разнесе рев на агонизиращо животно. Никога не бе мислил, че е способен да вика толкова силно.
Преди да изпадне в безсъзнание, видя как немците влачат към него мъртвото тяло на Хенри Ъпчърч.
Книга четвърта
1
След две години
„Дейди Въраяти“, 18 април 1946 г.
СЕМЕЙСТВО НАЙТ СЕ ВРЪЩАТ ОТНОВО КАТО СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ
„Джоузеф Найт и съпругата му Катрин Хамилтън, които преди четири години реализираха невиждан касов успех с «Кадифената паяжина», работят върху нов филм.
Това е голяма новина за Холивуд, защото Катрин Хамилтън не е работила от момента, в който силното й изпълнение в «Паяжината» за една нощ я превърна в легенда.
Що се отнася до Джоузеф Найт, който получи Орден за храброст и Кръста за особени заслуги за подвизите си като пилот над Европа, той бавно се възстановява от тежките си рани в гърба, хълбока и таза и от изживяното през единайсетте месеца в немски лагер за военнопленници. Съобщава се, че състоянието му стабилно се подобрява и ще бъде напълно здрав, макар че последствията от раздробения хълбок и раните в таза ще му причиняват постоянна болка.