Тогава видя погледа в очите му и разбра, че и Морт го знае.
Но това не беше той.
Тя изпищя, обърна се и се втурна към вратата.
Шутър я последва. Ножиците описаха сребърна дъга. Щеше да ги забие до дръжките между лопатките й, но се хлъзна върху листата, пръснати по дървения под. Просна се в цял ръст и изкрещя — смесица от изненада и гняв. Остриетата пробиха страница девета от „Таен прозорец, тайна градина“ и върховете им се отчупиха. Устата му се удари в пода и от нея рукна кръв. Пакетът цигари „Пал Мал“ — марката, която Джон Кинтнър пушеше мълчаливо през междучасията в курса по литературно творчество, в който бяха заедно с Морт Рейни — изпадна от джоба му и се плъзна по гладкото дърво. Той се изправи на колене и отвори уста. Заръмжа, заусмихва се през кръвта, течаща от горната му устна и зъбите.
— Това няма да ти помогне, госпожо Рейни! — извика той и стана. Погледна ножиците, разтвори ги, за да види по-добре счупените им върхове, после ядосано ги захвърли встрани. — Имам едно място в градината за тебе! Подбрал съм го специално. Внимавай сега!
И хукна през вратата след нея.
50
По средата на дневната Ейми също се подхлъзна. Единият й крак попадна върху захвърления брой на СМЕК и тя се просна на една страна, удари хълбока и гърдите си отдясно. Извика.
Зад нея Шутър претича до масата и сграбчи отвертката, която беше използвал за котката.
— Кротувай и не мърдай — каза той, когато тя се обърна по гръб и го погледна с разширени очи, които изглеждаха почти като упоени. — Ако мръднеш, само ще те заболи повече, преди да свърши. Не искам да ти причиня болка, госпожо, но ако трябва, ще го направя. Трябва да получа нещо, нали разбираш. Дошъл съм от толкова далече и трябва да получа нещо срещу неприятностите си.
Докато той се приближаваше, Ейми се надигна на лакти и се заизбутва назад с крака. Косата й беше паднала върху лицето. Кожата й беше покрита с пот — усещаше миризмата й — гореща и неприятна. Лицето, надвесено над нея, беше тържественото, апокалиптично лице на лудостта.
— Не, Морт! Моля ти се! Моля ти се, Морт…
Той се хвърли към нея с отвертка, вдигната над главата му, и замахна. Ейми изпищя и се претърколи наляво. Болка проряза хълбока й, когато острието на отвертката разкъса роклята и прониза плътта й. После тя изпълзя на колене — чу и почувства как при това движение от роклята й се откъсна дълга ивица.
— Не, мадам — изпъшка Шутър. Ръката му стисна глезена й. — Не, мадам. — Тя погледна през рамо и през разчорлената си коса видя, че с другата си ръка той измъква отвертката от пода. Черната му шапка с кръгла периферия се беше изкривила.
Той издърпа отвертката и я заби в десния й прасец.
Болката беше ужасна. Беше голяма колкото целия свят. Тя изпищя и се дръпна назад, като удари носа му и го счупи. Шутър изгрухтя и падна на една срана, хвана се за лицето, а Ейми се изправи на крака. Чу вой на жена. Звучеше като вой на куче под луната. Но май не беше куче. Май беше самата тя.
Шутър се изправяше. Долната част на лицето му се беше превърнала в кървава маска. Маската се пропука, показаха се разкривените предни зъби на Морт. Тя си спомни как беше целувала Морт — с език между тези зъби.
— Вълнуващо, нали? — каза той и се ухили. — Всичко е наред, мадам. Продължавай.
И се хвърли към нея.
Тя заотстъпва. Отвертката падна от прасеца й и се затъркаля по пода. Шутър я погледна, после отново се хвърли към Ейми, почти като на шега. Тя сграбчи един от столовете и го хвърли пред него. За миг те само се гледаха един друг над стола… и после той посегна към нея. Ейми отскочи.
— Стига съм се мотал с тебе — изпъшка той. Ейми се обърна и се втурна към вратата.
Той я последва веднага, удари я в гърба, а пръстите му се плъзнаха по яката й, опитаха се да се вкопчат в роклята й, да я хванат, после насмалко да затворят хватката си, която щеше да я притегли отново към него — завинаги.
Ейми се втурна покрай кухненския плот към задната врата. Дясната й обувка се изкриви и се изхлузи от крака й. Беше пълна с кръв. Шутър я следваше — пухтеше, от ноздрите му изскачаха кървави мехури, опитваше се да я хване.
Тя бутна мрежестата врата с ръце, после политна и падна по очи на прага, не можеше да си поеме въздух. Падна точно там, където Шутър беше оставил ръкописа. Претърколи се и го видя как идва. Сега той беше с голи ръце, но те изглеждаха достатъчни. Очите му бяха строги, отворени и ужасно мили под периферията на черната шапка.
— Съжалявам, госпожо — каза той.
— Рейни! — извика един глас. — Стой!
Тя се опита да се обърне, но не можа — вратът я болеше ужасно. Шутър изобщо не реагира. Просто идваше към нея.