— Идвам веднага — каза той. — Ще вляза сам.
Десет минути по-късно Джеймс действително се появи в стаята на Попи. Тя чувстваше някаква странна неловкост. Нещата между двамата се бяха променили. Вече не бяха само най-добри приятели.
Дори не се поздравиха. Веднага щом той влезе, очите им се срещнаха и останаха приковани едни в други като че ли цяла вечност.
Този път спазъмът, който Попи чувстваше всеки път, когато видеше Джеймс, не беше мъчителен, а накара сърцето й да се разтупти от радост и щастие. Той държеше на нея. И тя можеше да прочете това в очите му.
„Почакай — шепнеше вътрешният й глас. — Не се хвърляй на врата му. Ти си му скъпа, да, но това не означава, че е влюбен в теб. Има разлика.“
„Млъкни“, заповяда тя трезво на ума си. А на глас каза:
— Защо не искаш Фил да знае, че си тук?
Джеймс хвърли якето си на един стол и седна на леглото на Попи.
— Е, да речем, че просто не искам да ни прекъсват — каза той, махвайки с ръка. — Как е болката?
— Отмина — отвърна Попи. — Не е ли странно това? Тя не ме събуди нито веднъж през цялата нощ. И има още нещо. Мисля, че започвам… ами, мисля, че започвам да чета мисли.
Джеймс се усмихна леко, само с ъгълчето на устата си.
— Това е добре. Тревожех се… — Той се прекъсна и отиде да включи CD-плейъра на Попи. В стаята се разнесоха жаловити вопли на банту5. — Тревожех се, че не си получила достатъчно кръв миналата вечер — каза Джеймс тихо, сядайки отново на стола си. Този път ще трябва да приемеш повече… както и аз.
Попи почувства нещо да трепва в нея. Отвращението й си беше отишло. Все още се страхуваше, но само заради последствията от онова, което щяха да направят. Това не беше просто начин да бъдат близо един до друг и да заситят Джеймс. Те правеха това, за да променят нея.
— Единственото, което не разбирам, е защо не си ме ухапвал никога преди? — Тонът й беше безгрижен, но когато произнесе думите, тя разбра, че в тях се съдържа сериозен въпрос. — Искам да кажа, ти си правил това с Микаела и Жаклин, нали? А също и с другите момичета?
Джеймс извърна глава настрани, но гласът му беше спокоен:
— Аз не съм обменял кръв с тях. Но съм се хранил от тях, да.
— Но не и от мен?
— Не, не и от теб. Как бих могъл да ти го обясня? — Той вдигна глава към нея. — Попи, получаването на кръв може да означава много различни неща… въпреки че Старейшините искат да виждаме в него само хранене. Те казват, че единственото, което трябва да чувстваме, е удоволствие от лова. И това действително беше всичко, което съм чувствал и аз… по-рано.
Попи кимна, опитвайки се да изглежда удовлетворена от чутото. Тя не попита кои са Старейшините.
— На всичкото отгоре, това може да бъде опасно — рече Джеймс. — Ако бъде направено с омраза, то може да убива. Искам да кажа завинаги.
На Поли и стана почти забавно.
— Ти не би убил никого.
Джеймс се вгледа напрегнато в нея. Навън беше облачно и светлината в стаята на Попи беше приглушена. Може би затова лицето на Джеймс изглеждаше бледо, а очите му бяха сребристи.
— Истината е, че съм го правил — каза Джеймс глухо и мрачно. — Случвало се е да не обменя достатъчно кръв и човекът да не успее да се превърне във вампир.
7
— Тогава сигурно си имал причина да го направиш — каза Попи убедено и когато Джеймс я погледна, тя сви рамене. — Аз те познавам.
Джеймс погледна настрани.
— Нямаше причина, но имаше някои… смекчаващи вината обстоятелства. Може да се каже, че бях принуден.
Гласът му прозвуча толкова уморено… толкова тъжно.
„Това е един самотен свят, пълен с тайни — мислеше си Попи. — И той е принуден да пази тайните му от всички, включително и от мен.“
— Сигурно си се чувствал ужасно — каза тя, почти без да съзнава, че говори на глас. — Искам да кажа, че през целия си живот е трябвало да таиш това. Не си можел да го споделиш с никого. Преструвал си се…
— Попи! — Джеймс потръпна от потиснатото чувство, което кипеше в гърдите му. — Недей!
— Искаш да кажеш, че не трябва да ти съчувствам?
Той поклати глава.
— Никой преди не ме е разбирал. — Джеймс замълча и сетне продължи: — Как намираш сили да се тревожиш за мен? Когато си изправена пред такова изпитание?
— Предполагам, защото държа на теб.
5
Езиково семейство от 400 родствени езика, които се говорят в Южна и Централна Африка. — Б. пр.