Но това не беше причината, поради която Попи се взираше в него.
То й се усмихна ослепително.
— Аз съм Аш — каза момчето. — Здравей.
Попи продължаваше да го гледа все така втренчено.
— Ти беше в съня ми — рече тя накрая. — И каза: „Понякога се случват лоши магии.“
— Значи си екстрасенс?
— Какво?
— Твоите сънища се сбъдват.
— Обикновено не. — Попи най-после успя да се вземе в ръце. — Слушай, ъъ… ще ми кажеш ли как влезе?
Той й показа ключовете и ги раздрънка леко.
— Леля Мади ми ги даде. Обзалагам се, че Джеймс ти е казал да не ме пускаш.
Попи реши, че най-добрата защита е нападението.
— Защо да ми казва подобно нещо? — попита тя, скръствайки ръце пред гърдите си.
Аш й хвърли зъл насмешлив поглед. В сумрака на стаята очите му изглеждаха светлокафяви, почти златисти.
— Защото съм лош — каза той простичко.
Попи се опита да сложи на лицето си израз на искрено неодобрение, както правеше Фил, но не се получи.
— Джеймс знае ли, че си тук? Къде е той?
— Нямам никаква представа. Леля Мади ми даде ключовете на обяд и след това отиде да се занимава със своите интериори. А ти какво сънува днес?
Попи само поклати глава. Опитваше се да премисли нещата. Джеймс в момента вероятно търсеше майка си. Щом я намереше, щеше да разбере, че Аш е тук и щеше да побърза да дойде. Което означаваше… че трябва да опита да развлича някак Аш до завръщането на Джеймс. Или поне се надяваше, че това е вярното решение.
Но как? Тя нямаше никакъв опит в това да е очарователна и забавна в компанията на момчета. И подозираше, че не е хубаво да говори прекалено много. Съществуваше опасност да се издаде, че е нов вампир.
Е добре. Когато си разколебан, най-добре е да затвориш очи и да скочиш направо във водата.
— Знаеш ли някакви вицове за върколаци? — попита Попи.
Аш се засмя. Имаше приятен смях и очите му в крайна сметка не бяха светлокафяви, а сиви като тези на Джеймс.
— Не си ми казала още името си, сънуващо момиче — подхвърли той.
— Попи — отвърна тя и съжали веднага, че го е направила. Ами ако госпожа Расмусен беше споменала, че една от приятелките на Джеймс, на име Попи, наскоро е умряла? За да скрие безпокойството си, тя стана и затвори вратата.
— Хубаво вампирско име — изкоментира Аш. — Не ми харесва тази нова мода да се приемат човешки имена, а ти как мислиш? — И преди да дочака отговор, той продължи: — Имам три сестри, които носят обикновени старомодни имена. Роан7, Кестрел8 и Джейд9. Баща ми би получил кръвоизлив, ако някоя от тях изведнъж реши да се нарече Сюзън.
— Или пък Мади? — попита Попи заинтригувана, макар да съзнаваше, че не е разумно да любопитства.
— Ъ? А, това е съкратено от „Мадър“10.
Попи не беше сигурна какво означава „мадър“. Предполагаше, че е някакво растение.
— Разбира се, не казвам нищо против Джеймс — отбеляза Аш, но от тона му ставаше съвсем ясно, че има нещо против Джеймс. — Нещата при вас в Калифорния са различни. Вие повече общувате със смъртните. И трябва да бъдете по-предпазливи. Затова, ако някой реши да приеме име на човешката сган…
— О, да, те са сган — съгласи се Попи разсеяно. „Той си играе с мен — мислеше си тя. — Няма съмнение в това.“
Обзе я мъчителното чувство, че той знае всичко. Безпокойството я караше да се движи и затова тръгна към музикалната уредба на Джеймс.
— Харесваш ли музиката на смъртните? — попита Попи. — Техно? Асид джаз? Хип-хоп? Джънгъл? — Тя размаха няколко диска под носа му и той премига. — Тук има и малко индъстриъл. О, а това е страхотен асид хаус с елементи на хардкор.
Попи го беше накарала да премине в отстъпление. Никой не можеше да я спре, когато започнеше да говори за музика. Тя бърбореше с широко отворени очи, без ни най-малко да се притеснява, че изглежда като умопобъркана.
— Според мен фрийстайлът се завръща, макар това да не се набива особено на очи. От друга страна, евроденсът…
Аш седеше на правоъгълната кушетка, протегнал напред краката си. Очите му сега бяха тъмносини и изглеждаха леко изцъклени.
— Скъпа — каза той накрая. — Не бих искал да те прекъсвам, но двамата с теб трябва да си поприказваме.
10
Джейд от Jarfe (англ.) — нефрит, вид камък, ценен заради лечебните му свойства. Наричал от китайците „камък на живота“. — Б.пр.