А жените! Коуен беше направо хипнотизирай. Всичките бяха достатъчно разголени и сочно предизвикателни на меката светлина на свещите, страстно мамещи силуети, всяка с различна хубост, всяка облечена в свой собствен стил под взискателния поглед на Фет Лейди.
Една от тях беше облякла твърде сексапилна френска нощница, друга — наметнала само дантелен халат без нищо друго под него, трета — по черен колан за жартиери и корсет. Имаше една красавица от Перу със затворена викторианска блуза с висока яка и нищо друго по нея, една нубийска принцеса по наметка, тънка като паяжина. Тук бяха събрани жени отвсякъде, дори от най-затънтените краища на света — евроазиатки, японки, китайки, тайландки, египтянки, гъркини, французойки. Имаше африканки и израелки. Имаше даже една индианска принцеса от Америка и две близначки ескимоски, които наричаха Муклуките, и които работеха с клиентите винаги заедно в една стая с огледала по стените.
„Ритуалът по моето посрещане беше наистина изключително преживяване“, помисли си Коуен с усмивка.
Самата Фет Лейди Лоу39 по външен вид можеше да бъде оприличена на всичко друго, но не и на високите и стройни френски модели от кориците на списанията, с техните широки рамене и високи скули. При това самата тя беше недостижима награда на това място, където всичко пред очите ти се предлагаше, било срещу пари, било просто така, като благосклонност на заведението.
— Защо й викат Фет Лейди? — попита Коуен.
— Защото точно това, приятелю, се търси от затлъстелите баровци, които идват тук — отвърна му Рингър.
Нейното опитно око обаче веднага разпозна девственика в Коуен и тя избра за него рядка награда, до която имаха достъп малцина от посетителите. Фет Лейди излезе от основния салон и се върна с Тайъна. Коуен с наслада възстанови този спомен в съзнанието си — това мъничко същество, по-ниско от Коуен, още съвсем дете, ненавършило шестнайсет, загърнато в саронг, с коса свита на кок с преплетени в него орхидеи и азалии, и черно бретонче, спускащо се върху челото й. Тя се усмихна на Коуен с най-нежната усмивка, която беше виждал в живота си, после се присегна, хвана го за ръката… и го отведе в рая. Тя го отведе горе в стаята си и Коуен съвсем живо си спомняше всяко кътче, осветено от отблясъка на свещите. Спомняше си цвета на възглавниците, натрупани в единия ъгъл на стаята, голямата старовремска вана с месингови крака в другия ъгъл, спомняше си как тя избираше всяко късче храна от отрупаната с деликатеси маса и му го слагаше в устата, смесвайки така умело и талантливо вкусовете, че самото хранене възпламеняваше страстта му.
После тя бавно го съблече, масажирайки всеки мускул по тялото му, след което вдигна ръка към главата си и свали гребените и цветята от черната си коса, разпилявайки я върху раменете си. После приседна до него, развърза колана на саронга си, който се смъкна на пода, и го остави да се наслади на гледката на свежото й тяло, преди да го заведе във ваната, пълна с лечебна освежителна кал — толкова топла, че едва се издържаше в нея. После се зае да възбужда и наелектризира тялото му, след което прави любов с него, докато той не усети, че направо полудява. Кръвта на Коуен се възпламени само при спомена за оная нощ.
Коуен никога не си тръгна оттам. Не тръгна с обратния курс на кораба си, нито с който и да е друг кораб. Неговият свят станаха Хонконг и тая огромна викторианска къща в Уончай… вкусваше, опитваше, изживяваше удоволствието, учеше се да говори всички възможни езици на любовта и правеше любов по всевъзможни прелестни начини, може би недостъпни и за най-порочното въображение.
И тогава Коуен откри нещо ново за самия себе си, нещо, което се беше таило в него непробудено през всичките двайсет и седем години от живота му. Той откри, че по душа е роден мошеник, за когото спекулата е нещо много по-интересно от игрите на стоковата и валутната борса. Коуен откри за себе си контрабандата. Търгуваше незаконно със злато, надхитряше митничарските корабчета и внасяше контрабандни стоки в колонията. Той научи също така, че в колонията на Нейно Величество информацията беше една от най-ценните стоки. Той и Тайъна, освен любовници, станаха и много добри приятели. Тя го учеше на китайски, той я учеше на английски. Ориенталският начин на живот имаше магнетично привличане за него.