Банята, която се виждаше през отворената врата на дясната стена, беше облицована с черен мрамор. В нея беше разположена огромна вана, достатъчно голяма да побере армейско подразделение. Беше пълна с вази със свежи цветя.
— Колко ще останеш?
— Заминавам в събота — отговори Хатчър.
На Коуен явно не му беше приятно това скорошно заминаване, но не каза нищо и само кимна с разбиране.
— Хайде — каза той, — да излезем отвън да си починеш.
Двамата излязоха на терасата, седнаха на плетените столове, вдигнаха крака върху парапета и се отпуснаха назад под топлите лъчи на слънцето.
— Също както навремето — каза Хатчър.
— Дори по-добре — отвърна Коуен. — Достатъчно поостаряхме, за да можем да се наслаждаваме на това спокойствие.
Синг Ло, който беше негов прислужник и бодигард, се появи на терасата, извади напитки от барчето в ъгъла и наля. Терасата се издаваше напред над урвата, опряна на високи колони в предния край. Стръмният планински склон на трийсет фута под тях беше покрит с папрати и бамбукови храсти. Едно голямо смокиново дърво скриваше от погледа им къщата, разположена малко по-долу и встрани. Всичко наоколо тънеше в дълбоко, ненарушимо спокойствие и тишина, смущавани само от напевния шепот на вятъра.
— Имам една изненада за теб — каза Коуен. — Тайъна и аз се оженихме.
— Това е чудесно! — въодушевено каза Хатчър.
— Това е най-свестното нещо, което съм извършил в живота си — каза Коуен. — Ами ти? Намери ли някоя, която да заеме мястото на Дафни?
Това име моментално пробуди Хатчъровия ч’уанг чжу-чи, оживявайки в съзнанието му образа на елегантната, неповторимо красива Дафни Чийн, която постоянно носеше мъжки костюми, притежаваше компания за производство на джинси и имаше доста интересно родословие: майка — красавица от Малайзия, и баща — банкер, наполовина французин, наполовина китаец.
— Бога ми, опитвам се да не мисля за нея — каза Хатчър, което само по себе си беше една невинна лъжа, тъй като той не се чувстваше готов за разговор на тая тема. Вместо това разговорът им се насочи към Лос Боксес, към миналото, докато не отвориха дума и за стария Тсу Фи.
— Той умря преди три години — каза Коуен. — Просто сърцето му накрая не издържа. Голяма работа беше той, Кристиън. Повика ме в болницата и ми каза, че съм му бил най-голямата радост в живота през последните няколко години. За първи път тогава видях стареца със сълзи в очите.
— Ами какво стана с оня половин милион, дето ти го дължеше покрай смъртта на Роудс? — попита Хатчър с усмивка.
— Това е най-интересното, Хатчър, пустият му старец си остана велик до самия край. Нали я помниш оная очукана стара каса в офиса, дето дори и за антика не може да мине. Когато отидох в болницата вечерта преди да почине, той ми даде ключовете на офиса си, а след това и ключовете за касата. Каза ми, че била пълна с негови лични неща и че след смъртта му съм можел да ги прегледам и да изхвърля това, което реша, че не ми е необходимо. Така и направих. И да видиш, намирам там половин милион долара в златни монети — той вдигна пръст — и парченце силикон с големината на нокътя ти.
— Силикон?
— Компютърен чип. Та занесох го аз на един приятел и го монтирахме на една компютърна платка. Щом пуснахме програмата, на монитора излезе нещо като дневник. Телефонни номера, имена, биографични данни за повечето от богатите тайпани на острова и за мнозина от финансовите акули на Изтока — всичките тайни на Тсу Фи бяха там. Хатчър, в сравнение с това малко кристалче оня половин милион изглеждаше като купчина плява край диамант. Дори и не съм мислил, че старият ТсуФи въобще има представа за съществуването на компютрите.
— Покрай това да те попитам, как вървят нещата по реката? — попита Хатчър.
— Промениха се — каза Коуен. — Вече не пътувам по реката.
— Така ли? И защо?
— Повечето от старите обесници вече ги няма.
— Хийкейъ?
— Мъртъв е. И Ти Сан. Джоу Кокроуч. Джими Чоу. Всичките.
— Какво се е случило?
— Започнаха да се бият помежду си, да се изтрепват. Единственият, който се измъкна невредим от цялата история, беше Сам-Сам Сам. Сега е наел един мародер с иранско име, Батал, да работи за него. Чух, че той работел за САВАК41 допреди падането на шаха. Абсолютен мръсник е тоя Батал. Там, по реката, има още един убиец, избягал е от Хаити с Бейби Док42. Работи за Тонтоните. Сам си е измислил прозвище, Били Дет43.
— Какво, по дяволите, търсят иранците и тонтоните там? — попита Хатчър.
41
САВАК — тайната полиция на Иран допреди падането от власт на шахиншаха Мохамад Реча Пахлави. (Б.пр.)
42
Бейби Док — умалителното име на сина на сваления диктатор на Хаити — Дювалие, който официално е бил определен за негов наследник. (Б.пр.)