— Мистър Хатчър — каза привидението в бяло, — дошъл съм да ви отведа вкъщи.
Хатчър залитна към стената, облегна се на нея за момент, свлече се на колене, преви се надве и зави като хиена.
— Не е обелил ни една дума, откакто го измъкнахме от оная гадна дупка — каза Прат на капитана. — Само лежи и зяпа втренчено в тавана.
Капитанът, който стоеше над него в покритата със сламен покрив кабина на щурвала и се взираше упорито през пелената на поройния дъжд, повдигна рамене.
— Ей, ама вие какво искате, сеньор? Че той не е говорил с друг човек от три години. Да не искате да скача и да се тръшка, да пее „Банан, насипан със звезди“ или нещу такову?
— Ей, безпросветна шамандуро — сряза го Прат, — песента се казва „Знаме, обсипано в звезди“2.
Капитанът взе да се хили.
— Окей, амиго — „Банан обсипан в звезди“, както кажеш. Това момче, то превъртяло като семе на мак поне, какво говоря, може и повече.
— Господи, кой ти е казал, че можеш да говориш английски? — поклати отчаяно глава Прат и си наля още една чаша от острото уиски. Беше си свалил сакото, а връзката бе отпуснал чак до гърдите. Дъждът навяваше през пукнатините на каютата и пръскаше по масичката. Белите му дрехи бяха потъмнели от пот. „Един откачен мъж, изцъклил поглед в тавана, прост и неграмотен лодкар с позеленели зъби и с дъх като на чакал, дъжд, сипещ се от небето като из ведро, и буря, която сигурно щеше да потопи тая гадна черупка още преди да стигнат главното течение на реката“ — така изглеждаше светът сега в неговите очи. Веднага щом се върне, ще се обади на баща си и ще поиска на всяка цена да го измъкне от Мадранго. Майната й на службата, майната му на Държавния департамент, майната му на Хатчър и на Лос Боксес и на тая пробита, изгнила гемия. Той гаврътна чашата и си наля още една.
— Слоун ли те изпрати? — разнесе се отзад немощен изтерзан глас. Прат подскочи и се завъртя на стола. Хатчър, застанал гол до кръста на вратата, водеща към трюма, приличаше на привидение с неистово изблещените си очи, хлътнали дълбоко, оградени от тъмни кръгове. Ръцете му стърчаха като клечки — само кожа и кокали, сплъстената мръсна коса се спускаше в безпорядък по раменете, гъстата рошава брада закриваше неголямата част от хлътналите гърди, по които се брояха ребрата. Мръсотия очертаваше бръчките по челото.
Прат го гледаше онемял.
— Слоун ли те изпрати? — изръмжа отново Хатчър с дълбокия си, дрезгав шепот.
— Както ви к-к-казах, ъ-ъ, аз съм от посолството в Мадранго — запелтечи Прат. — Посланикът уреди д-д-да…
— Слоун ли те изпрати?
— Добре де, струва ми се, че мистър Слоун има нещо общо с уреждането на тоя въпрос. Той…
— Дъжд? — запита Хатчър с отпаднал глас.
— Дъжд? — повтори Прат машинално и повдигна учудено вежди.
— Помпата, тя развалила, сеньор — обади се капитанът.
— Помпата, тя развалила, помпата, тя развалила — заимитира го подигравателно Прат.
Хатчър се обърна и излезе на палубата.
— Там духа лош вятъра, сеньор — извика капитанът след него.
— Господи — измърмори Прат и последва Хатчър. Застана на вратата, водеща към палубата, и загледа как доскорошният затворник изпълзя навън, легна по гръб на палубата и остана така под проливния дъжд.
— Той каза да внимаваш с вятъра — изкрещя Прат.
— Не искаме да те загубим сега, не и след всичко това, нали?
Хатчър не отговори. Проснат с разперени ръце и крака на палубата, той усещаше в съня си как вятърът и дъждът шибат изтощеното му тяло. По едно време капитанът закрепи неподвижно руля, изпълзя на палубата до него, завърза едно въже около кръста му и привърза другия край за перилата.
— Ти го наглеждай — каза той на Прат, докато се връщаше към рулевата рубка.
На следващия ден небето беше ясно и слънчево, подухваше лек североизточен ветрец.
2
Алюзията е за американския национален флаг, като езиковата грешка се дължи на близките фонетично думи banana (банан) и banner (знаме, флаг) в английския. (Б пр.)