Към обяд наближиха малките градчета Джиангмен и Шунде. Минаха незабелязани край тях. В късния следобед вече бяха навлезли дълбоко в джунглата.
— Наближаваме прекия ръкав, контролиран от Тс’е К’ам Мен Ти — каза Дафни.
Хатчър взе картата, която Дафни беше скицирала преди тръгване, и започна да я разглежда. На нея беше отбелязан един по-пряк ръкав на реката, отбиващ се на юг от основното й течение. На четири мили нагоре по ръкава имаше един рязък завой на реката — течението правеше завой първо на изток, после рязко извиваше почти на сто и осемдесет градуса на запад, образувайки тесен провлак. Това обръщане посоката на течението подобно на 8-образната извивка на сифон на мивка даваше възможност за пресичане на пътя, в случай че някой решеше да осъществи бързо бягство по вода към главното течение на реката. Заведението „При Джон моряка“ беше от другата страна на провлака.
Хатчър постави пръста си на картата върху точката, с която беше отбелязана кръчмата, и го прекара напряко през тънката основа на ировлака.
— Тук ли се намираме ние? — прошепна той.
— Горе-долу — кимна Дафни.
— Значи ако се запече положението, докато сме около бара, можем да зарежем корабчето и да минем по сушата направо дотук, нали?
Тя кимна.
— Колко е това разстояние?
— Няма и миля — отвърна тя.
— Окей — каза Хатчър с дрезгав глас, — значи тук ще ни е сборният пункт при отстъпление. Ще оставим катера да чака тук и ще заобиколим провлака с корабчето. При опасност се втурваме по сушата като зайци и идваме тук, а корабчето зарязваме там.
— Колко души ще вземем с нас? — запита Коуен.
— Синг ще дойде в бара с нас, ще ни прикрива задниците — каза Хатчър. — И може би още един да стои на корабчето и да си отваря очите на четири да не би Сам-Сам да се появи. Останалите трима остават на катера. Ако се наложи да се спасяваме с бягство към него, те ще прикриват оттеглянето ни. Ако всичко мине гладко, ще ги вземем на връщане.
— Сам-Сам няма да се върне поне до утре — припомни отново Дафни.
— Ъ-хъ. Е, винаги има и непредвидени случаи — каза полугласно Хатчър. — Ще съм спокоен за Сам-Сам едва когато се върнем в Хонконг.
— Много си предпазлив — каза Дафни с усмивка.
— Но пък съм още жив — отвърна Хатчър. — Хайде да се подготвяме и да тръгваме нагоре.
При навлизането им в царството на Тс’е К’ам Мен Ти животинските звуци на джунглата се смесиха с други звуци. Човешки звуци. Когато слънцето започна да се скрива зад клоните на високите дървета, някъде в гъсталака пред тях се разнесе странна монотонна песен.
— Какво е това? — попита Коуен.
Дафни му отговори:
— Жените пеят ханчи, нещо като песнопение, с което се молят за благосклонността на съдбата.
— Досега не бях чувал такова нещо — каза Коуен.
— Това е камбоджански ритуал, струва ми се — поясни Дафни.
— Това да не са Червени кхмери? — попита Хатчър.
Тя вдигна рамене.
— Червени кхмери, независими лаоски партизани, речни пирати. Кой ги знае. Но помни едно, жените са не по-малко жестоки от мъжете, а са по-сприхави.
Реката тук беше широка не повече от хиляда фута.
Щом заобиколиха носа на вдадения в реката провлак, те забелязаха първите признаци от присъствието на Тс’е К’ам Мен Ти. Пред тях от дясната им страна се разкриха три шлепа, вързани в дърветата плътно до самия бряг, издаващи се навътре в тясната рекичка. Наложи се Синг бързо да извърти руля, за да успеят да се промъкнат покрай тях. В задната част на първия шлеп имаше две колиби, допрени една до друга, подобни на караулни помещения при контролен пункт.
Десет-петнайсет жени, всичките голи до кръста, привързали гъстите си черни коси с червени кърпи, пееха, докато чистеха палубата. На единия край на шлепа димеше голям тиган с мазнина, в който една жена нарязваше зеленчуци за приготвянето на вечерята. На другия край на шлепа беше седнал един мъж и ловеше риба.
— Каква мила пасторална сценка — изръмжа Хатчър.
— Направо да се просълзиш — каза Коуен, — почти като пикник на Четвърти юли46.
В средата на палубата на втория шлеп бяха наредени един върху друг пет-шест големи контейнера с битова електроника, небрежно покрити с брезент. На палубата на прилепения до него трети шлеп имаше само десетпетнайсет сандъка с амуниции. С помощта на бинокъла си Хатчър прочете надписите по тях — 9-милиметрови патрони, патрони 30-и и 38-и калибър, и един сандък 45-и калибър.