Хатчър сви юмрук с палец насочен хоризонтално встрани. Това беше „дап“, знак с който ветераните от бойните действия във войната във Виетнам при среща си разменяха помежду си. Този ритуал можеше да бъде продължен и по-нататък с поредица от пляскания по дланта и почукванията на кокалчетата на пръстите, за да се определи и частта, в която са служили. Джон погледна надолу към юмрука, после вдигна очи към лицето на Хатчър и на лицето му се изписа нещо като усмивка. И той сви юмрук по подобен начин, после вдигна капака на една старомодна охладителна камера с лед и извади оттам две бири. Не свали поглед от Хатчър, докато отваряше бутилките. После тупна едната на бара пред Хатчър.
— Не забравям лице, което съм видял дори веднъж — каза той.
— Добра способност — прошепна Хатчър.
— Виждал съм те веднъж в Нанг. Беше, ъ-ъ, чакай да видим — май че ’73-та, някъде по същото време на годината.
Хатчър се усмихна, но не отговори нищо.
— Ти си Хатчър — продължи Ледърнек Джон. — Познах те още като влезе през вратата. Бях в Сийлс с едно от нашите момчета, което те познаваше.
— Щом така казваш — каза шепнешком Хатчър.
— Много приказки се носят за теб тук, в нашия край — каза Джон, кимайки бавно с глава и устата му се изкриви в нещо като усмивка.
— Така ли? — отвърна му Хатчър.
Джон кимна с глава.
— Чуват се какви ли не неща — продължи той. — Не мога да разбера дали си от добрите момчета, или си от лошите. Съдът още не се е произнесъл по тоя въпрос.
Мъжът, спящ върху масата за билярд, се размърда, обърна се леко и погледна над рамо със сънен поглед към Хатчър и Ледърнек Джон.
— Не вярвай на всичко, което чуеш — каза Хатчър. Вдигна изпотената бутилка в знак на наздравица и отпи една стабилна глътка. Реши да опита късмета си и да измъкне нещо от Ледърнек Джон.
— Търся един мъж — каза Хатчър. — Флотски пилот, името му е Коуди, бил е свален над Делтата през ’72 г.
— Не съм чувал такъв — каза Джон с тон, който слагаше край на разговора.
— Възможно е да е бил във военнопленнически лагер на виетконговците някъде насам, около Муанг.
— Не съм чувал такъв — повтори Джон. После се наведе през бара към Хатчър. — Слушай, по тия места нравите са доста особени. Искам да кажа, че обесниците, дето се движат тук, не си казват дори и едно „здрасти“, като се срещнат, просто се разминават ей така, ясно ли ти е? Но тук, при мен в бара, е нещо като свободния град Данциг47, разбираш ли? Никой не задава никакви въпроси.
Никой не отговаря на никакви въпроси. Просто така, срещаме се и се разминаваме. — И вдигайки ръка, той очерта един кръг във въздуха. — Това тук са моите правила. Никой не ги оспорва. Ако пристъпиш извън тая граница, ще си имаш работа с мен. Това е положението.
— Благодаря — каза Хатчър.
Чернокожият върху масата за билярд се беше обърнал и наблюдаваше групичката на новодошлите, преструвайки се на заспал, макар че не пропускаше нито един детайл от действията им през нолупритворените си очи.
— Здравейте, мис Чийн — обади се от бара Джон, когато Хатчър се върна на масата. — Добре дошли отново в „Последна грижа“. Какво ви води тоя път? За хапване и пийване ли сте дошли или бартер?
— Има ли някакво бренди? — попита Коуен.
— Най-доброто. „Арманяк ’78“.
— Това са мои гости — обади се човекът от бара с твърд холандски акцент и се отправи към тях. — Пиши го на мойта сметка.
Мъжът пое ръката на Дафни с голямата си космата лапа, гледайки с преценяващ поглед към Коуен и Хатчър.
— Приятно ми е да ви видя — каза им той.
— И на нас. Холандецо — отвърна тя. — Това е Тсу Фи. — После кимна към Хатчър. — А това е наш приятел, Том.
— Том, хм — каза скептично той. — Разбрах, че сте дошли да половите риба.
Хатчър бързо се усмихна с една широка усмивка, обърнал поглед към Холандеца.
— Просто търсим един стар приятел — избоботи дрезгаво той.
— Виждам, че вече се запознахте с Джон — каза Холандеца, опитвайки се да завърже разговор.
— Просто размяна на любезности.
— Ja48, разбира се. Добре, хайде да сядаме и да говорим. След малко трябва да тръгвам.
Той се приближи до масата и седна при тях. Хатчър отправи към него изпитателен поглед, преценявайки начумерения търговец. Подутите му очи бяха зачервени отвътре, а устата му беше изкривена в нещо като постоянна презрителна гримаса.
Холандеца се наведе над масата и каза шепнешком на Хатчър.
— Виж какво, знам кой си, ясно ли е? Няма проблеми. И не ме интересуват разправиите ти със Сам-Сам.
— Какво знаеш за разправиите ми със Сам-Сам? — изръмжа ужнезаинтересувано Хатчър.
47
Непосредствено преди Втората световна война между Третия райх и Полша есключено споразумение за даване на статут на град Данциг (днешен Гданск), намиращ се и тогава на полска територия на свободен град със свободен коридор към немската граница поради значителната част немско население в него. (Б.пр.)