— Е, нали знаеш какви истории се носят.
— Не — каза Хатчър, гледайки изпитателно търговеца, — и какво се носи?
Холандеца погледна въпросително Дафни, сякаш да я понита: Защо се държи така тоя янки? Тя отмести поглед встрани. Това си беше работа на Хатчър и тя реши да не се меси в нея.
— Слушай, не съм дошъл да си търся белята — каза Холандеца. — Дойдох тук, защото мис Дафни ме помоли, ясно? Знам всичко за теб, Йинг бинг. Гледам да стоя встрани от тия работи, разбираш ли? Ако разберат, че съм говорил с теб, ще си имам неприятности.
Йинг бинг. Тайнствения войн. Никой досега не го беше наричал така в негово присъствие. Хатчър се направи, че не е чул.
— Просто съм любопитен — каза Хатчър. — Чух да се говори, че между нас имало някакво недоразумение.
Холандеца вдигна удивено вежди и се разсмя.
— Недоразумение? Ja, добре казано. Някакво недоразумение. Той разправя, че си му дължал петдесет хиляди долара. И съответната лихва.
— Хубава работа — поклати глава Хатчър и тихо се разхили. — Представяш ли си ме да седна да играя комар със Сам-Сам.
— Не мисля, че в случая основното са парите, макар че и те не са за пренебрегване — каза Холандеца. — Той казва, че си го опозорил.
— Е как става това бе, дявол да го вземе — реагира Хатчър, че нали тия разбойници имат оръжие. Как тогава са пропуснали да ме надупчат?
— Той разправя, че не ставало така — каза Холандеца, отпи глътка бира и избърса устата си с опакото на ръката си.
— Май наистина си ги съчиняват какви ли не тук — прошепна Хатчър и с пренебрежително махване на ръка се отказа от по-нататъшен коментар.
Холандецът огледа колебливо празния бар и каза полугласно:
— Сам-Сам разправя, че си бил от Компанията49.
Хатчър се изсмя тихо и се облегна назад, преструвайки се на шокиран.
— Давай нататък.
— Той разправя, че си го измамил. Че си използвал неговите нари, купил си оръжие и си го продал на лаоските партизани, а те го били използвали против хората, на които той трябвало да го продаде.
— Аз не съм непочтен — каза Хатчър небрежно, при което Дафни, Коуен и Холандеца предпочетоха да обърнат погледи към пода, вместо да изразят някакви съмнения. Холандеца си сложи цигара в едно абаносово цигаре и я запали със златна запалка. Облегна се назад и започна да издухва едри кълба дим към тавана.
Ледърнек Джон донесе поръчаните питиета на масата.
— Ако искате нещо друго, само свирнете — каза той и се върна отново зад бара.
— И какво друго разправя Сам-Сам? — попита Хатчър.
— Разправя, че вечеряш с дявола — продължи Холандеца. — Разправя още, че имаш инстинкт, който никога не те лъже, заради който успяваш да си запазиш кожата. Казва, че лъжеш дори и като казваш „добър ден“ и че убиваш без да ти мигне окото. И че даже и Господа, ако седнеш да преговаряш, можеш да го убедиш да се премести в ада.
— Добре те е опознал — каза Коуен.
— Звучи ми сякаш е описвал самия себе си — каза Хатчър.
Холандеца също се засмя и вдигна разсеяно чашата си за тост.
— Е… да си дойдем на приказката. За какво става въпрос?
— Опитвам се да разбера дали Виетконг са имали някакъв мобилен военнопленнически лагер в Североизточен Лаос, който са наричали Хюи-куй. Възможно е да са го наричали и лагера-иризрак. Това трябва да е било някъде към края на 1971 г. — началото на ’72 г.
Холандецът погледна към Дафни, после отново към Хатчър.
Дафни извади един плик и го остави в ъгъла на масата. Задържа ръката си върху него.
— Пет хиляди хонконгски долара, както сме се разбрали… само ако информацията е достоверна — предупреди го тя.
Хатчър сега за първи път чу да става въпрос за плащане, но не се намеси. Щеше да уреди това по-късно с Дафни. Не беше сега времето да дискутират тоя въпрос.
— Имаха доста лагери в тоя район — каза Холандеца.
— Тоя трябва да е бил от другата страна на планините, близо до Муанг.
— Муанг, ja — каза Холандеца, — от другата страна на планините, в подножието на Анимитик.
— Това трябва да е бил той — каза Хатчър и очите му присветнаха. Пулсът му се ускори за момент. — Местеха ли го често насам-натам?
— Ja, да го крият от хеликоптерите. — И той посочи с пръст нагоре.
— Ти търгувал ли си с тях?
Холандеца сви рамене.
— Е, и?
Хатчър извади снимката на Коуди и Пай, която Шварц му беше дал.
— Виж какво — каза той, — изобщо не ме интересува самият лагер, нито пък какво са правили виетконговците в него. Войната отдавна свърши. Търся един мой приятел.
— Вие янките все си мислите, че приятелите ви са още живи някъде тук.
49
Компанията — Така наричат ЦРУ в средите на шпионажа и в престъпния свят. В по-общ смисъл под това име се разбират тайните служби на САЩ. (Б пр.)