Но правителството беше казало, че това е незаконно и беше започнало да работи по програма за принуждаване на фермерите да отглеждат кафе, гъби и царевица вместо мак. В хълмистите райони започнаха неприятностите и бедите. Племената люм и лиу и много други бяха нападани от армията, конфискуваха и изгаряха реколтата им, но правителствените части никога досега не бяха стигали до земите на Дао. Племето му беше голямо и обитаваше труднодостъпни области в планините. Той беше независим и избухлив племенен вожд и опасен противник. Под контрола на Дао бяха 250 хектара макови полета, тоест някъде около стотина акра — територия недостатъчна, за да се води война на нея. Освен това младият генерал, в качеството си на „фу яй вай, беше длъжен да се явява и да докладва всичко най-важно пред областния управител, но преди две години той беше изгонил тоя най амфое от хсонг и правителството не изпрати друг на негово място.
Но младият генерал твърдо спазваше създадените от него мерки за сигурност. Когато небето почервеня от залязващото слънце и в реката заблещукаха златни отблясъци, Дао препусна към една малка бамбукова колибка, разположена в средата на обработваемите площи, и влезе в нея. Вътре миришеше сладко, като на прясно окосена трева. Тук се носеше опиумната смола и се формоваше на калъпи от килограм и половина, наречени джой. В тоя вид тя запазваше качествата си за неопределено време, освен ако не се подложеше на понататъшна обработка.
Калъпите от смола, които приличаха на тъмнокафяв кейк с глазура, се нареждаха в кожени торби. На масата за обработка лежеше една торба с калъпи от по десет килограма и друга само с един калъп от същата субстанция, тежащ килограм. Дао извади ножа си, взе с върха едно малко, лепкаво парченце от един от калъпите, развъртя го между пръстите си, докато не направи от него малко топче, наричано голи. Сложи го под езика си, затвори очи и го засмука, премятайки го в устата си. После се усмихна. Чудерно.
Същата нощ торбите с калъпите бяха натоварени на мулета и преди зазоряване Дао и четирима от най-доверените му мъже поведоха мулетата извън селото към Къщата на Голдън Лейди. Яздиха два часа през непроходими гъсталаци, покрай бамбукови дървета, високи колкото борове, огромни тикови дървета, обрасли с пълзящи лиани. Движеха се по пътеки, забележими само от много опитно око, пътеки, гъмжащи от силноотровни змии, спохождани само от черни пантери и тигри.
Спряха едва когато доловиха дълбокото, глухо бучене, носещо се през стената от буйна растителност. Вързаха конете си и извървяха пеша последната миля, сякаш хипнотизирани от това бучене, което накрая прерасна в мощен тътен. Когато излязоха от джунглата, те се озоваха пред входа на дълбок скалист каньон, забулен в мъгла от водни пръски, носещи се на талази от оглушително тътнещия водопад, наречен Голдън Лейди. Скачайки по хлъзгавите скали на брега, те най-накрая стигнаха до входа на пещерата, която наричаха Къщата на Голдън Лейди.
Вождовете на племето хсонг криеха в нея опиумната си смола от векове насам. Сега това скривалище беше по-подходящо откогато и да било, не само защото беше направо самоубийство да се стигне дотук пеша, но и защото мястото беше недостъпно и за правителствените хеликоптери. Те наредиха калъпите опиум джой на едно място навътре в пещерата, покриха ги със суха трева и си тръгнаха. Опиумът щеше да остане там, докато дойдеше време да го продават.
Беше вече есен и предния ден босът на Чию Чао беше изпратил своя пратеник в селото на хсонг за уговаряне на среща.
Дао беше изпроводил обратно Строу Сендъл с един килограм от смолата като жест на добра воля, а и за да могат да проверят качеството.
Повечето от планинските племена продаваха опиумната смола в сурово състояние, но племето хсонг си имаше собствена рафинерия — първобитна, но ефикасна миниатюрна лаборатория, разположена в малка колибка. Чию Чао предпочитаха сами да рафинират хероина, с който търгуваха, но хсонг от край време бяха произвеждали сами праха. За Дао това беше и въпрос на чест и въпрос на икономически съображения. За да се произведе килограм опиумна смола, бяха необходими две хиляди цвята от мак. Килограм смола се продаваше на хълмовете за седемдесет долара, килограм Чайна Уайт52 струваше деветстотин долара. За Дао тая разлика в цените си струваше усилията. Това означаваше повече пушки за мъжете, повече прасета и биволи; можеше да купят дори и един камион на старо за селото, топове тайландска коприна за жените и едно радио с къси вълни за него. Той нямаше и представа, че един фунт хероин струва половин милион долара в Ню Йорк и че същото количество поскъпва шест-седем пъти изнесено в малките дози на улицата, стигайки цена от четири милиона долара.