— Суийтс ще събира залозите. Той ще остане тук да си гледа кръчмата — каза Коркскрю.
— А вие? — попита Хатчър.
— Обявяваме почивен ден — ухилен каза Галахър.
— Ще вземем сутрешния самолет до Сурат Тхани — каза Ърп. — Излита в пет сутринта. Полетът е един час. Макс ще ни вземе оттам, имаме един час път до неговата ферма. Към осем ще можем да тръгнем по дирите на оная гадина. С малко повечко късмет ще можем да хванем вечерния полет обратно, утре вечер в седем. Малко емоции за отпуска ти. Навит ли си?
— Това официална покана ли е? — понита Хатчър.
— Защо не? — отвърна Райкър. — Един залог повече, по-добре.
— Ами с какво оръжие? — попита Хатчър.
— Макс ще те уреди — махна с ръка Коркскрю. Макс Ърли беше единственият от обитателите на Томбстоун, с когото Хатчър още не се беше запознал. Тоя лов беше идеална възможност да се сближи с тия мъже и най-вече с Профит. Досега единственият проблясък на някаква следа беше споменаването на името Тайсунг от страна на Профит.
— Пай-тио, рейнджър, страхотен санук — каза Коркскрю с широка усмивка. Тайландците бяха склонни да делят всичко в живота си на две основни категории: май-тио, което означаваше сериозно занимание, като работата например, и пай-тио, което беше санук — удоволствието.
— Ще ти хареса, Хач — каза Потър. — Ще имаш за какво да разказваш, като се върнеш в цивилизацията.
— Защо пък не, може да ми излезе късметът да си изкарам парите за част от пътуването — отговори Хатчър.
— Чудесно! Колко ставаме с него? — попита Уъндърбой.
— Ами ти, Мелинда, Джони, Уай Ти, Коркскрю и Потър, Галахър, Ед Райкър, сега и Хач, и Макс, разбира се, ставате девет — каза Достопочтения, който съставяше списъка.
— Ти да не си официалният рефер на операцията? — попита Хатчър с усмивка.
— Аз съм съкровищник и главен стратег на тоя малък клуб — обясни Достопочтения на Хатчър. — Събирам по една лилава за самолетния билет и вписвам залога ти в регистъра.
— Готово — каза Хатчър и му подаде една виолетова банкнота.
Райкър потри доволно ръце и каза:
— Събира се хубава сумичка от залозите. Пет хиляди бата.
— Дай на Суийтс още две такива за облога и ставаш официален участник! — каза Ърп. — И ела на летището към пет без петнайсет, че иначе може да не си намериш място за сядане. Това развлечение не е за изпускане.
„Странно развлечение, помисли си Ърп. Ние следим него, той следи нас.“ Макар и неохотно, той призна пред себе си, че Достопочтения беше прав — трябваше да изолират Хатчър и да разберат каква игра играе. А сега Макс им предоставяше идеално разрешение на проблема. Защото ако Хатчър наистина се окажеше толкова опасен за тях, както Ърп предполагаше, какъв по-добър начин за премахването му можеше да се измисли от тоя лов на тигъра човекоядец?
ЖЕСТОКАТА ИГРА
Хатчър пристигна на непретенциозната боксова арена малко след седем часа. Тя се намираше в центъра на града, един великолепен будистки храм. Главният мач нямаше да започне преди десет, а Сай щеше да участва в един от предварителните мачове, който по програма беше предвиден да започне някъде към осем.
Това нямаше да бъде някой от големите мачове по Муай Тай60, а нещо подобно на боксовите срещи в малките зали и по заведенията в Щатите, нещо като пробна арена за младите тайландски боксьори, стремящи се да намерят място в големите мачове, организирани четири пъти седмично в известните спортни зали „Лумпини“ и „Раядемнърн“.
Врява, горещина и суматоха посрещнаха Хатчър, когато влезе в ограденото пространство на малката боксова арена. Наоколо имаше гишета за залагания и букмейкъри тайландци. Залаганията вървяха с бясно темпо. Беше още светло и горещо, но тайландците, които бяха страстни комарджии, вече се бяха превърнали в оглушително шумна и побесняла тълпа; потни, кряскащи хаотично, размахващи над главите си батове, натискащи се към гишетата за залозите.
Общата суматоха се допълваше и от традиционния музикален съпровод на мачовете — невъобразима какофония от звуци, произвеждани от дървени духови инструменти, струнни инструменти приличащи на банджо, подредени в полукръг гонгове с различна големина и височина на тона и няколко различни вида тъпани. Шумът от бой на котки би изглеждал направо изискана мелодия в сравнение с общия ефект, създаван от целия тоя инструментариум.
Тъй като двама тайландци бяха печелили световните титли по бокс в категория перо през последните няколко години, в програмата бяха включени както традиционният Муай Тай-бокс, така и бокс в западния вариант. Запалянковците бяха наобиколили малката градина от задната страна на арената, гледаха загряващите боксьори и избираха на кого да заложат. Муай Тай-боксьорите извършваха движения като на забавена лента, напомнящи балерини, докато боксьорите в американския стил подскачаха и правеха къси спринтове по полянката, така, както загряваха американските боксьори. Но впечатлението, създавано от изящните балетни стъпки и движения на Муай-боксьорите, беше съвсем измамно; всъщност тяхната разновидност на боя беше най-жестоката от всички възможни. Навремето боксьорите Муай са увивали ръцете си с конопено въже с прилепнали по него парченца ситно натрошено стъкло и се биели, докато единият от тях рухнел. Сега си слагаха нормални ръкавици с морска трева и се биеха пет рунда по три минути. Освен това реферът имаше право да спре боя в случай на нараняване на някой от състезателите.
60
Муай Тай — разновидност на боксов бои, практикуван в Тайланд, с по-различни правила, по-близки до тези на кикбокса (Б.пр.)