— Едър тип, здравеняк, бая широчък в плещите. Изглежда някъде към петдесетте. Държи се свойски със всички.
— Говори много любезно и се усмихва непрекъснато, а? С малък белег на едната буза?
— Точно. Приятел ли ти е?
— Не бих казал. Вие какво му разправяте?
— Нищо, траем си.
— Благодаря, Боб.
— Карай. За риба ли си?
— Нещо такова.
— Айде, сичко хубаво.
Боб Хил му махна с ръка, върна се на мостика, включи машините на по-високи обороти и се насочи към открито море. Хатчър чу някакъв шум зад себе си, обърна се и видя Джиниа, която се беше подала иззад борда и го гледаше над релинга9.
— Какво има? — попита тя.
— Боб Хил. Разправя, че някакъв тип разпитвал за мен в града. Нали ги знаеш тия нашите от острова, понякога стават прекалено предпазливи.
— Аз мисля, че това е много хубаво — каза тя и от въжената стълбичка зад борда скочи през релинга направо на палубата. Грабна от шезлонга една хавлия и я уви около кръста си като саронг10. — Приятно е да знаеш, че приятепите ти така се грижат за теб и те пазят.
— А-ха. Дай да видим рибата.
Тя се пресегна над релинга зад борда, измъкна тръбата, която беше закачила на стълбичката, и му я подаде. Той я вдигна пред очите си и заоглежда рибата.
— Едро парче — каза той.
— Гледай само каква опашка има. Ще си я запазим ли?
— Разбира се.
Той отнесе тръбата долу, в голямата каюта, където шест други риби, които бяха хванали преди обяд, все още кръжаха и разучаваха обстановката в големия аквариум с вместимост някъде от сто галона. Застана над него и дръпна ръчката, която отваряше клапата на входа на тръбата. Жълтата риба веднага изплува в аквариума и се зае незабавно да си маркира своя територия между корала и морското зеле на дъното.
— Чудесна е — каза Джиниа, застанала зад него. Ръцете й се плъзнаха около кръста му. — Плуването ме възбужда — прошепна тя в ухото му.
Без да се обръща, той се пресегна зад тялото си, плъзна ръцете си под хавлията и и ги прекара по вътрешната страна на бедрата й до горе. Тя се наклони леко назад, освобождавайки място за ръцете му, и спусна своите ръце под колана на плитките му плувки, усещайки го как се надига при нейния допир. Смъкна плувките надолу по бедрата му и ги пусна да се изхлузят на пода.
— А теб всичко те възбужда — прошепна тя.
Той се обърна, разхлаби хавлията и нежно провря ръцете си зад нея, сложи ги върху меките хълмчета на бузите й и я притегли към себе си.
— Имаш студено задниче — прошепна той в ухото й.
— Но сърцето ми е топло.
Тя пристъпи към него, вдигна се на пръсти, поразтвори още малко бедрата си и се наведе; гъстата й дълга коса се разля върху гърдите му, а устните й обхванаха зърното на едната му гърда и започнаха да го смучат.
— От известно време — добави с дрезгавия глас.
— Точно така — изсмя се тихо тя. — Поне от два часа насам цялото изгаря в пламъци.
Тя се наведе към него и прошепна в ухото му:
— Пусни го на автопилот. — След това го придърпа и го отведе в спалната каюта.
ДОБРИТЕ СТАРИ ВРЕМЕНА
Тя беше истинска красавица — изящна и с необичайно ниска палуба, с което приличаше повече на платноход за състезателни скоростни гонки, отколкото на обикновена яхта. Имаше ниска, издължена рулева рубка и източен нос, дълъг петдесет фута; четири мощни инжекционни двигателя, всеки по 750 коня, мъркаха тихо откъм кърмата. Зад този издължен, изящен профил се криеше значителен по размери главен салон в корпуса, капитанска каюта с легло с нормална големина, две обширни помещения за гости и трапезария, която би удовлетворила изискванията дори на първокласен френски готвач.
Слоун можеше да види само външността й, но въпреки това не можа да се сдържи и подсвирна възторжно, когато тя приближи съвсем, плъзгайки се безшумно по водата право срещу него.
„Емоциите, които най-трудно се поддават на конрол, са любовта и омразата“ — някога той беше предупредил Хатчър. И наистина, Хатчър обичаше Хари Слоун, както може да се обича роден брат, и го мразеше, както се мрази смъртен враг. Сега, когато, приблжавайки към дока, за първи път от седем години насам видя отново Слоун, го връхлетя буря от смесени чувства.
Връзката между ученик и наставник беше толко здрава и трудна за разкъсване, както тази между баща и син; Слоун навремето му беше казал това, и то бе дяволски вярно.
Хатчър искаше да си отмъсти на Слоун за това, че го беше предал, и въпреки всичко част от него изпитвай, радост, че вижда отново тоя кучи син. Но колкото повече приближаваше дока, в него се надигаше нова буря — буря от гняв. Гняв към Слоун. Гняв към самия себе си, че не беше способен да го мрази по-силно. Това, което най-вече не можеше да му прости, бяха не трите години в Лос Боксес, а това, че Слоун го беше предал.
10
Саронг — традиционна за Малайзия носия, приличаща на дълга пола, обикновено от шарен памучен плат, употребявана и от мъже, и от жени (Б.пр.)