Хатчър се изправи внезапно направи три големи крачки и удари Слоун с юмрук — силен удар, точно отдолу под брадичката. Едрият мъж политна назад през облегалката на стола, приземи се на врата си, претърколи се и се спря в стената.
— По дяволите — изръмжа той. Избърса кръвта от ъгъла на устата си и бързо вдигна поглед нагоре, към надвесилия се над него Хатчър.
— Не искам да си хабя думите с теб — изшепгя Хатчър.
— Господи — пзграчи Слоун, — какво е станало с гласа ти?
Хатчър не отговори. Лисна останалото вино на пода, бутна чашата в стенното барче над главата си и затвори витрината. След това излезе и се качи горе на палубата. Слоун се надигна бавно и започна да разтрива челюстта си. Отиде до хладилника и извади една бира в метална кутия. Дръпна халката и бирата изсвистя. Отпи една голяма глътка и след това притисна кутията към челюспа си. В тоя момент усет и как четирите мощни двигателя се разтресоха, започнаха да набират обороти и яхтата потегли. Слоун веднага се втурна нагоре към палубата. Явно Хатчър се отделяше от дока навътре в морето.
— Какво правиш по дяволите — изкрещя той, но Хатчър нищо не отговори. Извъртя яхтата, направи остър завой и я насочи към открито море, маневрираше внимателно по очертаното от шамандурите трасе. Едва озовали се в открито море, Хатчър включи на пълен ход и двигателите промениха тембъра си, басовите им звуци запулсираха в ритъма на полюшващата се повърхност на океана. Яхтата набра скорост и полетя напред подскачайки от вълна на вълна.
Слоун продължаваше да лекува челюстта си със студената бирена кутия.
— Не си забравил да удряш — каза той. Постепенно усмивката пак се върна на лицето му. — Мамка му, сякаш парен чук ми се стовари върху брадата.
Хатчър се обърна и се озова очи в очи със Слоун.
— Изнудваш ли ме, Хари? — запита той със стържещия си глас.
Слоун се направи на шокиран.
— Ама и ти!
— Тогава за какво си се домъкнал тук? Само не ми казвай, че си дошъл да се извиниш, че пак ще те цапардосам.
— Нали ме познаваш, Хач. Аз, ъ-ъ, само си поскътвам някоя и друга информация за черни дни. Винаги съм си мислел, че рано или късно… — изречението увисна във въздуха недовършено.
— Е?
— Е добре, сега дойде вече късното.
— Нали ти ме набута на онова шибано място, копеле мръсно.
Слоун вдигна рамене.
— Просто ситуацията беше такава. Трябваше да си върша работата.
— И работата ти беше да спасяваш задниците на оная шайка алкохолици и негодници?
— По дявоиите, не разбираш ли, че там беше намесена голямата политика? Просто се опитвахме да спасим тая страна и това е всичко.
— От какво — от плъховете и от хлебарките?
Слоун сви рамене и се ухили.
— От комунистите, от кого другиго?
— И аз се оказах дребната риба, дето трябваше да бъде хвърлена на акулите?
— Цяпата ситуация се разви много шибано — продължи да откровеничи Слоун — Според моите сметки, по онова време трябваше да си в затвора в Мадранго и аз трябваше да дойда да те измъкна оттам. Но още преди да успея да дойда, положението в страната се дестабилизира, избухнаха метежи. После разбрах, че са те преместили в Лос Боксес. Наистина, лош късмет, признавам — каза Слоун.
— Лош късмет, значи! — изръмжа Хатчър с разсипания си глас.
— Измъкнах те оттам при първата възможност, синко — каза Слоун.
Хатчър увеличи още оборотите на двигателите и нови басови нотки се прибавиха към тихото им бучене. Носът на яхтата се издигна още повече над вълните.
— Какво стана с оня шишко? — попита след известна пауза Хатчър.
— Прат? А-а, ами бунтовниците го хванаха и го държаха в плен няколко месеца Той отслабна с четирийсет паунда11 и се разкара от Държавния департамент.
— Чудя се кой кого е разкарал в случая.
— Е-е, сега, нали все пак той те измъкна оттам?
Хатчър ядно процеди през зъби:
— Нашият скъп посланник, Крейг, блъска и убива с мерцедеса си жена и дете, начуквате ми я на мен тая история, аз отивам в Лос Боксес, след два месеца правителството се сгромолясва, но Крейг все пак успява да си спаси задника. Чудесно.
— Хач, та ти си в бизнеса от толкова отдавна и трябва да знаеш колко непредвидими са понякога събитията. Все пак не те забравих, дявол да го вземе. Кажи, нима те забравих?
— Три години.
— Ситуацията не беше подходяща.
Хатчър поклати глава.
— Когато тогава ми вадеха душата с ченгел, Хари, ти се беше сврял някъде в кучи задник. Какво искаш сега, по дяволите? — изскърца дрезгавият глас на Хатчър.
— Трябва да се свърши една работа. Една работа, която никой друг не може да свърши така, както ти можеш.
11
Четирийсет паунда са приблизително двайсет килограма. Един паунд се равнява на 0,454 кг (Б.пр.)