И през следващите две години той и Хатчър бяха неразделни съотборници и приятели.
— Все пак Коуди беше постъпил там една година преди мен — каза Хатчър на Слоун. — Като завърши, той отиде направо във Въздушните сили на флота. Аз отидох в разузнаването. След гова не се бяхме виждали доста време, но поддържахме връзка. После, през 1969 година, той ме помоли да му бъда шафер на сватбата.
— Било много шикозно представление, доколкото разбрах.
— Важни клечки от федералната администрация, типичният вашингтонски хайлайф: конгресмени, сенатори, адмирали, генерали, основните участници в телевизионните новини — всички бяха там.
— Какво представляваше жена му? — попита Слоун.
— Идеалният пример за недостъпната, ледена фея — блестяща външност, перфектни обноски. Всички качества на идеалната партия — превъзходно образование, превъзходен произход, превъзходно материално положение, всичко — превъзходно, превъзходно, превъзходно.
— Ама на теб не ти допадна?
— Не, напротив, струва ми се, че ние не й допаднахме. Изглежда, ние, съвипускниците му от Академията, й се сторихме доста грубовати, хора от простолюдието. Щото баща й беше адмирал, нали ги знаеш тия? — Хатчър се върна в спомените си в деня на сватбеното тържество; пред очите му оживя стълпотворението от униформи и веселяшки настроени флотски офицери. — Струва ми се, че Поло не беше щастлив с този брак.
— Кое те кара да мислиш така?
— Не знам. Просто имах чувството, че той беше адски циничен в този ден. Държеше се повече като оня Коуди от старото време на грубоватите обноски в Академията. Не знам защо. В края на краищата и при него всичко си беше наред. Завършил Академията, беше станал първокласен пилот, женеше се за адмиралска дъщеря.
— Както в общи линии е отразявал биографията си и в служебните формуляри.
— Именно. Не ми е ясно как по дяволите се е озовал; в Речния патрулен флот по Кафявата река14.
— Постъпил е там като доброволец.
— Сериозно? Та най-накрая да стигне до Гънг Хо.
— Доколкото знам, тъстът му се е опитал да попречи на назначението му там, но Коуди е настоял — добави Слоун.
— Онова там беше наистина гадна работа — каза Хатчър.
— Както и да е — присви рамене Слоун. — И ти не си го виждал от сватбата му, така ли?
— Само веднъж. Във военновъздушната база в Сан Диего. Аз бях там във връзка с разследването на един случай, а в момента неговата част беше базирана там.
— Сигурно е било непосредствено преди да постъпиш в нашия отдел?
— Да. Тъкмо бях обявил, че подавам оставка… Бяха се случили едни недоразумения.
— За какво се отнасяше?
— Има ли някакво значение?
— Мисля, че не.
— Оттогава повече не съм го виждал. И мисля, че вече никога няма да имам тая възможност.
— Недей да бъдеш толкова сигурен — каза Слоун и но лицето му заигра двусмислена усмивка.
— Какво искаш да кажеш? — запита Хатчър с дрезгавия си шепот.
— Какво ще кажеш, ако ти съобщя, че имам информация, че Мърф Коуди е жив?
— Къде? Военнопленник ли е?
— Свободен е като волна птичка. Банкок.
Тръпки побиха Хатчър, когато чу това име. Този град беше заровен в пепелта на спомените му.
— Каква е тая информация?
— Според мен, заслужава доверие.
— Това не е отговор. Доколко достоверен е тоя източник?
— Някакъв тайландски политик, дребна риба. Иска да му осигурим свободен достъп в Щатите и работна виза. Според информацията, която имаме, Коуди е набелязан и следователно му се налага спешно да се измъква оттам.
— Набелязан от кого?
— От Уайт Пам — каза Слоун.
— Тоя гангстерски клан е от Макао. Какво ще правят те в Банкок? — попита Хатчър.
— Такава е информацията от източника. Доста време мина, откакто си се откъснал от обстановката там. Тия проклети триади вече са се разпрострели навсякъде.
— И с какво се занимава там — опиум?
— Не знаем със сигурност. Подозираме, че е бил куриер на Уайт Пам. Но не сме изровили неоспорими доказателства за това.
— Какво значи неоспорими доказателства? — прошепна Хатчър, макар вече да му беше ясен отговорът на тоя въпрос.
Ако Мърф Коуди е наистина жив и е в Банкок, и не беше се обадил през всичките тия години, то за това би трябвало да има някаква причина. А ако и Военното разузнаване не знаеше причината, то това не говореше нищо добро за Коуди.
— Не се нрави на наивен — каза Слоун. — Какво, по дяволите, ще прави той в Тайланд? Имам предвид, щом като е жив, защо не се е обадил?
Хатчър можеше да измисли цял куп причини, но нито една от тях не беше благоприятна за Коуди.